Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

1981 г., Кфар Саба

Скъпа Валентина Фердинандовна! Предостави ми се рядката възможност да Ви изпратя писмо, което няма да бъде отворено и опипано. Ще го донесе познатата Ви жена по много сложен маршрут. Тя ще Ви разкаже всичко.

Започваме постепенно да свикваме и с тази генерална промяна в нашия живот и с новите обстоятелства. Най-поразителното е, че изкушенията почти ме изоставиха. Моля се с лекота и нощните събуждания, толкова мъчителни преди, преминават в топла молитва. Понякога Ефим чува, че съм станала, и се присъединява към мен, тази обща молитва е голяма утеха и за двама ни. Няма да скрия от Вас, от първата си крачка тук се срещнахме с големи проблеми, за които се оказахме неподготвени.

Живота си в Израел започнахме с лъжа. Попълвайки имиграционния лист при пристигането ни, в графата „Вероизповедание“ Ефим написа „атеист“. Аз последвах примера му след известно колебание. По документи ние сме съпрузи, не исках да му създавам допълнителни трудности и скрих вероизповеданието си не заради себе си, а заради него. Настаниха ни в улпан — езиково училище с общежитие — за изучаване на езика и адаптация. По принцип това можеше да се избегне, защото Ефим знае прекрасно иврит, но познанията му са на книга, не е лесно да разбира по слух езика, на който говорят хората. Затова пък аз съм чиста като младенец — не зная нито една дума. Живеем в Кфар Саба, в мъничка квартирка, за щастие с две стаи, така че всеки си има килийка и след съседството ми в комуналната квартира тук се чувствам щастлива.

Всеки свободен ден пътуваме с автобус където ни видят очите, понякога пътуваме с екскурзовод, дори безплатно. Да попаднем на богослужение е доста сложно — неделята тук е работен ден, така че аз бях само два пъти на вечерна служба в Яфо. Естествено, при първото ни пътуване до Йерусалим посетихме Храма на Гроба Господен и се изкачихме на Маслиновата планина. Признавам, натъжих се силно пред вратите на манастира на Мария Магдалена. Там се намира Задграничната православна църква. За нас, които принадлежим към Руската православна църква, достъпът е затворен. Тоест можем да влезем, да разгледаме, но литургично общение между двете църкви няма. Навсякъде разделение, навсякъде разпри. Дори тук и особено тук! Сърцето ми още не се е примирило със загубата. Но пътят към католиците също е затворен за мен.

Ефим ми казва да предоставя решението на Господа. В нашето причудливо положение нищо друго и не ми остава.

Преди заминаването ни за Израел пътувахме до Москва и това пътуване се оказа повратна точка: чудесният отец Михаил, с когото Ефим поддържа връзка отдавна и понякога се консултира с него по библиографски въпроси, ни утеши и даде сили и на двама ни. Той е църковен писател, книгите му се издават в чужбина. Работата е в това, че във Вилно съществува голяма богословска библиотека на немски език, която си остава непокътната, не са направили даже опис. Ефим е правил много справки за работите на отец Михаил тъкмо в тази библиотека. Впрочем самият отец се изказа много топло за Вас, високо цени Вашите преводи и статии. Даде ни и няколко адреса, които заръча да научим наизуст. Предупреди ни, че на границата често отнемат тефтерчета, адресни книжки, записки, както и стари писма и дневници, ръкописи; изобщо всичко, написано собственоръчно, и затова всичко важно трябва да се довери единствено на паметта. Естествено, за Ефим това не представляваше никаква трудност. По този начин имахме на разположение няколко нишки, водещи към вярващи и доброжелателни хора, за които отец Михаил е голям авторитет. Ефим говореше, че никога не е имал такъв прекрасен събеседник и съжаляваше за епизодичния характер на тяхното общуване.

Всичко, което ни предсказваше отец Михаил, се изпълни точно така. Започвайки от православните братя, които ни посрещнаха далеч не ласкаво.

В Израел Руската православна църква разполага с много храмове, няколко манастира и съответно със земи. Руската задгранична църква също има свое представителство; въобще много християнски конфесии, изповедания имат храмове и манастири — собственост на Светата Земя.

Ефим отиде в Московската патриаршия, носейки писмо от своя настоятел към едно високопоставено църковно лице, но се оказа, че бил отзован, и Ефим отиде при този, който го е заместил. Онзи се запознал с посланието, държал се много сухо и казал, че няма никакви вакантни места и свещениците се изпращат от Москва. Ще вметна от себе си: ясно е, че това става с благословията на КГБ! Ефим, разбира се, не е подходящ. Но му казал да остави молбата си в канцеларията.