Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Признавам ти, отче, ти за мен си все същият Михаил, когото предаваха от ръце на ръце, докато траеше служението в нашата катакомба. С какъв ангелски глас пееше родителката ти Елена, Господ да успокои душата й. При мен възрастта не ми е от полза, само дето болестите ме смиряват. Пък и каква е тази болест — херния? Не носи нито смърт, нито дори страдание, глупост някаква си и неудобство. А колко е хубаво преди смъртта да се наболедуваш и да се изчистиш, да се подготвиш. Иначе ще те вземат без покаяние, без опрощение на греховете.

Ти имаш всички сведения за Тереза, която ми изпрати. Отначало не я харесах, но научавайки повече за обстоятелствата, при които е живяла, започнах да я съжалявам. Не й задавам въпроси, но ми се струва, че тя е някак си объркана. Виждаш ли, приятелю, възрастта не ме е променила: както от млада си бях „с нрав“, такава си останах и на стари години. Винаги съм си избирала кого да обичам, кого да ненавиждам, до старини не придобих това равно, добро отношение към всички. До ден-днешен обичам своя избор и държа на него.

Завърших двете икони — срещата на Мария и Елисавета и малкия Йоан Кръстител — това е наше, местно, вижда се от прозореца. Рисувах с благословията на тукашния отец Никодим. А теб моля, отче, да ме благословиш за нещо по-голямо. Отдавна искам да нарисувам „Хваление“… Имам една дръзновена мисъл, малко художествена. Ах, колко красиво съм го замислила, не е съвсем по канона… Ще ме благословиш ли?

Като млада, Мишенка, бях много суетна, до ден-днешен ми е останало това чувство — ето, ти ми писа, че моите икони те радват, че отварят прозорците към небесния свят, както казваше отец Павел Флоренски — аз се радвам и съм щастлива от това.

При нас пролетта е в началото си, чудесно време. Ябълките и акациите цъфтят, любувам се на едно клонче, което наднича в прозореца ми. Сега съм на първия етаж — заради немощта ми ме преместиха от втория по-близо до земята, така е добре. Прозорчето ми гледа към гробището, скоро ще надничам оттам към прозорчето си. Последните два монашески гроба са на майка и дъщеря, преди година един арабин ги закла в килията им. Два гроба един до друг — уютно е, по семейному някак. Майката беше глупава като пукел, но с добро сърце; дъщерята бе по-умна, но пък не тъй сърдечна. Вече помолих да ми запазят място до тях.

Целувам те, Мишенка, скъпи мой кръщелнико. Винаги те помня и ти не ме забравяй в своите молитви. Господ да те благослови. Целуни Ниночка и дечицата. Майка Йоанна.

Юни, 1982 г., село Тишкино

Скъпа майчице Йоанна! Писмото ти събуди отдавнашни детски спомени. И аз помня как ти ме носеше на ръце, и Марфинка, и Мария Кузминична, как старецът ме глезеше. Удивителни времена, чудесни хора. Не се уморявам да благодаря за всички вас, живи и отишли си, с които ме свърза Църквата от най-ранна възраст. В това отношение ти си още по-богата от мен. Колко наистина свети хора си познавала, какъв подвиг е извършило твоето поколение. Сегашните гонения не могат да се сравнят по никакъв начин с тези, които се стовариха върху ви. Преди две седмици, след Възкресение, пътувах до Загорск, наминах към дома на Марфинка — на мястото е построена нова пететажна сграда. Сърцето ми спря. Нали старецът беше погребан в мазето на нейната къщичка. И за тогавашните времена всичко това беше страшно и удивително — и фактът, че се укрива там осем години, и че никой не направи донос срещу него, и че служеше тайно литургия в мазето, събираха се при него нощем, както в древните времена: повече старици, но водеха и децата си. Започнах да му прислужвам от седмата си година и оттогава никога не съм имал чувството на тази абсолютна пълнота на присъствието, както редом с батюшка Серафим. Разбира се, всички тези свещеници, не приемащи съветската власт и тръгнали срещу волята на отслабналата църква, се оказаха духовно по-силни от онези, които приеха властта, те лично бяха свети хора; а сега, след толкова години и след завещанието на отец Серафим, който заповяда на своите духовни деца да отидат в църквата и да спрат разкола, едва сега започвам да разбирам колко тежко е било това решение за него. Това завещание бе неговото покаяние пред Църквата. Всички ние, които го помним, прекрасно разбираме разликата между духовна власт и властта на нашия Господ Исус Христос и единствено на нея се уповаваме.

Мисълта ми се разводни, не казах главното: преди да съборят Марфинкината къщичка, препогребали свещеника, пак тайно. Пренесли останките на Александровското гробище, редом до църквата, чийто настоятел, отец С., ти познаваш прекрасно. Гробището е затворено отдавна. Положили го в един от светите гробове и отец С. отслужил панихида през нощта. Той също е от породата на праведниците, сияе.