Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

И аз останах. Послушанието ми беше строго макар и просто — варях тамян. Докарват смолата от ливански кедър в Гърция, но всъщност не от Ливан, а от Етиопия. Варят я на Атон. Работата е тежка — особено докато смелиш тази смола в мелницата. А не е ръчна, представлява нещо от типа на бетонобъркачка; после слагаш аромати, светена вода, етерично масло-анфолодо и разбъркваш всичко, като че месиш тесто. Добавяш магнезий, като брашно. След това разстилаш тестото и режеш на квадратчета с двуръчен нож. Когато квадратчетата изсъхнат, тамянът е готов. Производството е вредно, работехме с респираторни маски и ръкавици. Предавахме продукцията в Пантелеймонския манастир. Изкарах така три години. Живеех не в манастира, а в килия. Близо до манастира има множество килии: изсечени в скалите. Имаше една изоставена от миналия век, разрешиха ми да се заселя там, но при стареца ме допускаха рядко. Виждах го на службите. По някой път ще ме повика, ще ми каже нещо или нещо ще ми подари. Ходих при него два пъти да се моля да ме направи инок, желаех монашеството. А той все ми отговаряше: „един процент…“.

После ме натовариха с ново послушание. Има „омология“ 118 118 Килиите в Света гора са разположени на хубави места, където има добри условия за живот. Всички килии на Атон принадлежат на манастирите и непосредствено зависят от тях. Всеки, който желае да придобие килия от манастира, в случай на споразумение между манастира и купувача, изготвя така наречената законна омология, в която подробно се изброяват условията за едната и другата страна. — Бел.ред. върху килията му, нещо като разрешение. Всъщност тя принадлежи на манастира. Старецът я ползва, а когато умира, я предава на друг, обикновено на ученика си. Старецът обаче сам определя кой ще живее там след него. На мен ми каза: ти няма да живееш тук и записа в „омологията“ един инок от Новочеркаск. Тогава аз си заминах.

Подробност обаче е, че на Атон стопанка е не някой друг, а Божията Майка. Когото тя приеме, той и живее там, ако не го приеме — заминава си. Мен ме търпя пет години. От Атон не гонят никого. Който успее да се приспособи, той остава да живее в Света гора.

А кого ли няма там? Като пример ще дам гръцките зелоти и ревнители, „привържениците“. Измислили си нови синоди. Има староверци. Живеят по стария календар, не признават новия стил. Понякога нещата между тях стигат до бой. От килиите си изпращат „анатеми“ един на друг — а Божията Майка ги търпи. Но мен не ме прие.

Да го кажа така: не се получи. Тъгувам и до ден-днешен. А сега попаднах в Йерусалим. Не мога да се ориентирам — толкова объркано е всичко.

Отче! Колко хубаво ми беше при теб в Тишкино. Приемах това, което казваше. А тук не е възможно да проумееш нещата. Толкова църкви, толкова престоли, но къде е истинското Православие? Преживявам такъв смут, дори не мога да го предам. При русите разколът не е по-малък, отколкото при гърците. Нали ходя на разни места, при тях май е дори повече. На Атон не научих добре езика, но разбирам и мога да чета. Ту тук се спирам, ту там — душата ми се мята, не успява да си намери място. Но и в Русия не мога да се върна. Ще поживея тук, на Светата Земя, може би ще си намеря тиха обител и старец. На Атон имаше един Йосиф Исихаст, умря през 57-ма година. Може и тук да намеря към кого да се присъединя. Скоро ще бъда на четиридесет, а ми липсва решимост. Миналата година бях намислил да се оженя за една гъркиня, вдовица от Солун. Но стана така, че едва си обрах крушите.

Спомням си, отче Михаиле, как ме напътстваше: не ставай монах, не ходи по манастирите, работи близо до църквата според способностите си. Но в мен говореше гордостта — мислех си: защо ти си станал свещеник, а аз да мета църковния двор? А ако се бях оженил тогава за Верочка Степашина, всички щяха да се радват. Как е Верочка, сигурно е омъжена и е народила куп деца? Това писмо разтревожи много душата ми; спомням си как живеех в Тишкино, как брат ми пристигна от Налчик и се напи така, че го караха в болницата да го свестяват. Поклон на майчица Нина. Ще ви пиша пак, ако ме благословите. Целувам ви братски, раб Божий Фьодор Кривцов. Сам се наричам така — не станах монах, вече не съм и послушник. Все търся Истината. Тук, в Светата Земя, има толкоз свети места, но все не мога да намеря Истината.

1982 г., Кфар Саба

Скъпа Валентина! Колко ми е приятно, макар и малко трудно, да се обръщам към Вас по име. Но разбира се, тази кратка форма съответства на онази близост, която не съм имала никога с никого. Последното Ви писмо научих почти наизуст, толкова точни и важни ми се сториха мислите, които изразявате в него. Особено тъжни са думите за верността… Зная Евангелието наизуст, но никога преди не ми е минавала мисълта, че дори Апостол Петър се е отрекъл три пъти, в това има знак за невъзможността на обикновения човек да бъде верен. Но ако гледаме от висотата, на която се е намирал Спасителят, може разликата между страха, водещ Петър към отричането, и завистта, подбуждаща Юда към предателство, да не е голяма. Горчива мисъл. Разказах на Ефим за Вашето писмо и той се отнесе много сериозно към него. Изнесе ми цяла лекция. Възможно е Вие да знаете всичко това, но ще Ви разкажа накратко за какво говореше той. При евреите — обясни ми Ефим — се чете молитвата „Кол Нидрей“ 119 119 „Кол Нидрей“ (от арамейски: „Всички обети“) е молитвата, с която започва вечерната служба на Йом Кипур. Нарича се така по първите й няколко думи. Била въведена в литургията въпреки авторитетните критики на доста равини. Като смисъл утвърждава отказа от обети, клетви и оброци на далите ги по-рано. — Бел.ред. , освобождаване от обетите и клетвите, които е давал човек. Веднъж в годината се извършва такава служба, на Съдния ден, най-важният еврейски празник. Именно в този ден се извършва покаянието и опростяването на греховете. След трикратно произнасяне на молитвата обетите се анулират. Това е много дълбоко проникване в човешката природа и велико снизхождение към човешката слабост. Даже бих казала, че чрез „Кол Нидрей“ се реализира Божието милосърдие.