Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Сега ми остана една мечта: да те запозная със скъпоценните си приятели и да ти подаря всичко най-добро, което получих в края на живота си.

Ти знаеш, че познавах Христа от детството си — в Полша няма място, където Той да не присъства, там Той е навсякъде. В Израел, който Го е отхвърлил, е много трудно да очакваш такава среща. Но на мен ми провървя, благодарение на Агнес пред мен се отвориха вратите на онова християнство, което е единственото приемливо за мен.

Скъпа Ева! Зная, че в нашите отношения имаше много неправилни неща и че съм виновна пред теб. Необходимо ми е да ти обясня защо всичко стана така, за да ти помогна да се поправиш.

Мисля, че е най-добре да дойдеш за Пасха. Бихме могли да посрещнем тази първа за мен Пасха заедно, като знак на нашето пълно помирение.

Сега когато единственото, което правя, е да чета Библията и Новия Завет, бих могла да ти помогна да намериш правилния път в живота.

Имам много удобен сгъваем стол, можем да го сложим в колата и да отидем заедно на Пасхалната служба. Искам до края на живота си да бъда с Христос. И най-накрая ние бихме могли да си кажем една на друга: Господ е с нас! Твоята майка Маргарита.

1990 г., Хайфа

Аз, Рита Ковач (Двойра Брин), произхождам от еврейско семейство. От четири години вярвам в Бога. Не съм сигурна по какъв начин знанието за Исус дойде при мен. В училище, до 1939 година, занятията започваха с молитва, аз също се молех, макар да не бях кръстена. Произведенията на великите писатели и поети непрекъснато отразяваха темата за Исус. Макар да не бях изучавала катехизиса, знаех много за Исус. В юношеските ми години книгата „Животът на Исус“ от Ренан ми направи голямо впечатление. Полското католичество ме плашеше със своята агресия и ме отблъскваше с антисемитизма си.

Моят път към Христа минава не през чудесата, привлече ме дълбокото достойнство на англиканската църква, така го разбрах от общуването с моите приятели англиканци и настъпи денят, когато усетих Исус в себе си. Аз вярвам в него, защото Той е Истината. През живота си съм се заблуждавала много по въпроса „какво е истина“ и я възприемах като социална справедливост, равенство на всички хора и други такива неща, които силно ме разочароваха. Сега знам — Христос е Единствената Истина и е бил разпънат заради нея. Вярвам, че Христос е Отец и Господ.

Защо искам да се кръстя? Защото настъпи такъв момент и Господ дойде чрез хората — Агнес Уидоу, Джон Чапман, Марион Сели и много други и аз разбрах, че любовта на Исус свързва хората с особена любов един към друг. Има още една причина, поради която искам да се кръстя — аз съм стара и искам да се отдам напълно на Неговата воля.

Много мислих за това в какво се състоят греховете ми — най-големият ми грях, който винаги ме е мъчил, е, че не изпълних до края своя дълг, когато бях в окупация. По-късно, в Чорная пуща, не взимах участие в партизанските операции, защото бях бременна в последните месеци, после родих, а трябваше да се грижа и за шестгодишния си син. Когато успях да изпратя децата в Русия и да постъпя в армията, някои от приятелите ми ме упрекваха, че не оставам при децата си, но аз не взимам това за грях, защото тогава ми се струваше, че главната ми задача е да воювам с фашистите. Впоследствие, когато се озовах в съветски лагер, сътрудничех с органите на НКВД и някои познати ми приписваха това като вина — но и тук не чувствах грях, защото всичко, което правех, съм правила не от корист, а в полза на делото. Грехът ми е в това, че не уважавах родителите си. Но откровено казано, те бяха дребни търговци, които се грижеха само за препитанието си и наистина не заслужаваха никакво уважение. Аз ги обиждах, но и те ме обиждаха. Мисля си, че пред тях не съм виновна за нищо. Нищо повече не знам за себе си.

Рита Ковач

Сертификат за кръщение

„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух…“ (Матей, 28:19).

С настоящото се потвърждава, че Маргарита Ковач е кръстена в името на Отца и Сина и Светия Дух на тринадесети януари в годината на нашия Господ хиляда деветстотин и деветдесета.

Пастор: (подпис)

Свещеник Д. Чапман

1990 г., Хайфа

… Благодаря ти за прекрасната Библия, която ми подари. Но за съжаление, тя е твърде тежка за моите ръце. Масата е пък тясна и когато я слагам на нея, не ми е удобно да чета. По-удобно ми е да държа в ръце някоя тънка книга.