Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Когато установих това, използвах целия неделен ден, за да направя ревизия и да съставя нещо като каталог. В него не влизат албумите по изкуство, които взех да купувам откакто в джоба ми се появиха повече пари. Броя само миниатюрите — в колекцията си имам осемдесет и шест не толкова редки, колкото много красиви книги с миниатюри. За първи път ги прегледах последователно, една след друга, и си дадох сметка, че без да съм си го поставял за цел, съм купувал само книги с библейски сюжети. Обяснявам си това мое пристрастие с впечатлението, което ми направи първата книга от такъв характер, която бях видял във Виенската национална библиотека още докато учех в медицинския факултет. Обичах да наминавам в отдела за редки книги, по онова време ги даваха за ползване от читателите само на място. В ръцете ми попадна известната Виенска „Книга на Битието“ от VI век и няколко миниатюри са се врязали в паметта ми за цял живот. Една от тях беше прекрасна — Елиезер, доверен роб на Авраам, среща Ребека при кладенеца. Ребека е изобразена два пъти: когато върви със стомната и втория път — когато пои камилите на Елиезер. В далечината съвсем условно е изобразен град Нахор; слугата още не е изпълнил своята мисия, сватосването на Исаак, но нещата са на път да се случат. Образът на Ребека, както се полага за една миниатюра, е очертан много тънко, изящно и ми напомня чертите на жена ми Естер. Едва сега го установих. Дълга шия, слаби ръце, тънка талия, малка гръд, без натрупани тлъстини, които пораждат толкова грижи на операционната маса; всичко, което и до ден-днешен ми се струва привлекателно у жените.

Ето как видяната в младостта красиво нарисувана картина оформя мъжките пристрастия.

Прегледах внимателно още веднъж купените от мен книги и се уверих, че присъстващите в разнообразните сюжети жени, доколкото ги има, са все с големи очи и дълги шии — само върху тях се е задържало вниманието ми. Нито жените-воини, нито жените тип „вамп“ са ме привличали някога. Забавно е, че направих това откритие на осемдесетгодишна възраст.

Друга мисъл, която ми мина през главата със закъснение, е как въобще миниатюрите с изображения на хора присъстват в еврейските книги. Известно е, че това било забранено. А прославените в целия свят персийски миниатюри? Нали и в исляма също е забранено изобразяването на хора. Ще напиша по този повод писмо на скъпоценния Нойхауз. Нашата кореспонденция е доста дискретна, но не е прекъсвала, макар през последните три години да си изпращаме само поздрави за празниците.

1972 г., Йерусалим

Драги Исак! Твоето писмо ме зарадва много, на първо място, защото показва, че не си потънал изцяло в медицината, а гледаш по малко и настрани, при това си избрал добрата страна, към която да гледаш. Въпроса, който ми задаваш, преди теб са ми го задавали стотици пъти, ето защо преди около двайсет години написах конспект по тази тема и не я изпускам от поглед. Изпращам ти откъс, свързан с проблема, който те интересува — за забраната на изображения. Надявам се да ти помогне да намериш отговор.

Скоро си мислех за теб във връзка с предстоящата ми операция на сърцето. Но засега я отложиха. Поздрави съпругата си. Твой Нойхауз.

Откъс от конспекта

Човек, решил да се заеме с история на еврейското изобразително изкуство — във връзка с професионалните си интереси или просто от любознателност, много скоро открива, че около този предмет възникват огромно количество въпроси, които в края на краищата водят към едно най-важно нещо: как въобще съществува еврейско изобразително изкуство, след като още от древността има забрана на редица видове изображения. И каква точно е тази забрана?

Допреди някакви си сто години се е смятало за безспорно, че еврейско изобразително изкуство никога не е имало и не би могло да има — именно поради ясната забрана на реални изображения в Тората: „Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята“ (Изход, 20:4). Същото, но по-подробно, се повтаря във Второзаконието: „Да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята“ (Ст.З., Второзаконие, 4:16–18).