Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Да, Йосеф е получил твоята книга, смята миниатюрите за забележителни, но сега има много голяма поръчка и няма да може в скоро време да се заеме с книгата ти.

Бюрото ми се намира до прозореца и като погледна през него, забравям всичко. Ако успея да получа работата в резервата, ще бъде наистина прекрасно. Гриша казва, че е по-добре да си седя в къщи. Но аз не съм свикнала да живея, без да работя. Разбира се, идеалното би било да е на непълен работен ден, но както се случи. По-лесно е да се намери целодневна работа.

Чакам те много. Надявам се да не отлагаш дълго и да се приготвиш по-бързо. Но имай предвид, че е по-добре да дойдеш тук във вашите топли месеци, тук жегата не е толкова голяма. Ще ходим до океана. Природата е чудесна, а и самото градче е много симпатично. А растителността — нищо подобно няма да намериш в Бостън. Истински големи гори, с пътечки, с ручеи. Гриша поръча да ти предам поздрави и покана. До скоро. Твоя Ева.

1989 г., Бъркли

Скъпа Естер! Цяла нощ плаках, не съм заспивала нито за минута. Гриша не е вкъщи, отлетя за Германия на конференция. Алекс замина за два дни за Сан Диего при някакви приятели, които също снимат любителско кино. Преди да замине, ми е оставил писмо. Изпращам ти ксерокопие, не се наемам да го преразкажа. Изпитах едновременно облекчение и тежестта на нова отговорност. Ужасно ми е мъчно. Намирам се в пълно объркване. Сега ми се струва, че довчера, когато нещата не бяха казани ясно, ми беше по-добре. Все още имах надеждата, че Алекс е добро момче. А и не искам да бъде нещастен. Но и не искам синът ми да бъде гей. Вижда се — ще трябва да се пренастройвам. Целувам те. Ева.

1989 г., Бъркли

Мамо! В последно време не ми беше лесно, докато не се реших да ти разкажа истината, за която ти се досещаш. Знам, ще бъдеш разочарована от мен: избрах си жизнен път, който не се вмества в твоя мироглед. Но знам, че честността е един от твоите главни жизнени принципи, и затова в моето положение ще ми бъде по-трудно да те лъжа. Винаги си ме учила да си задавам въпроси и да си отговарям честно, в която и да е сфера от живота. Помня, когато се разделяше с моя баща, ти ми разказа за любовта си към друг човек, а Рей те е разочаровал. Тогава твоята честност ме травмира силно, но сега разбирам, че е било правилно.

Възможно е да ми възразиш, че сега става дума не за честност, а за грехопадение. Но аз никога не съм се чувствал по-честен, отколкото сега, когато ти правя това признание. И преди всичко, го правя на самия себе си.

Колко безсънни нощи съм прекарал, крачейки в стаята си, мъчейки се да си дам отговор — кой съм аз, какво искам. Идваха ми различни мисли в главата — например какъв луфт се получава между това, което ние мислим сами за себе си, какво мислят околните за нас и кои сме в действителност. Колко е хубаво, когато тези три измерения съвпадат повече или по-малко и колко е мъчително съществуването на човек, когато това съвпадение липсва.

През цялото време съм мислил колко е важно да намериш истината за себе си. Когато въпросът за моята сексуалност възникна за пръв път, ми се искаше да бъда като всички, да бъда уверен, че с мен всичко е наред: аз съм „нормален“, не предизвикващ подозрения у никого, в това число и у самия себе си. Целият проблем се заключава в това, че аз просто нямам никакъв реален сексуален опит. В това отношение съм безгрешен! Но постепенно отвътре ми идваше прозрението, че лъжа себе си. И настъпи моментът, когато не можех повече да лъжа себе си и това просто е капан.

Има такава гръцка дума „скандал“, която по-късно станала „капан за зверове и врагове“. А две хиляди години по-сетне, вече в Евангелията, тази дума се превежда единствено като „изкушение“. Не напразно съм се интересувал толкова от гръцкия език. 107 107 Препратките, използвани от героите в романа, не са съвсем точни. Етимологично като „престъпление“, „спънка“, „изкушение“ думата scandalum води към късния латински, а гръцката scandalon означава „капан или примка за врагове“. Към средата на XII в. във френския език scandale се употребява в смисъл на „дискредитиране, причинено от нерелигиозно поведение“. — Бел.ред.

Всяка сутрин, събуждайки се, трябваше да се сглобя от отделните части, влачех този нерешен въпрос и се страхувах, че всички край мен го виждат. От сутрин до вечер контролирах всяка своя дума, всеки жест, поведенческа реакция — исках да се разтопя, да изчезна, исках хората около мен изобщо да не ме забелязват.