Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Скъпи брат Даниел! Бразилия е католическа страна, родителите на Стефан са вярващи хора, но тяхното католичество се отличава от нашето. Струва ми се, че те се отличават от нас повече, отколкото правоверните евреи от еврейските християни.

Много ми се ще да обсъдя с теб тези неща, защото има въпроси, които дори се страхувам да задам. Идвай, в края на краищата и аз съм ти духовна дъщеря, макар да живея сега в Бразилия.

Целувам те, Дина.

1978 г., Зихрон Яков

Дълбоко уважаеми отец Даниел! Към Вас се обръща непозната за Вас жена от Одеса, казвам се Олга Исаковна Резник. Живея в Зихрон Яков вече пет години със сина си Давид, руската си снаха Вера и техните деца. В Израел всичко вървеше добре, докато Давид не получи сърдечно заболяване и трябваше да му направят операция на сърцето. По време на операцията той умря, но го съживиха. Вера е много добра съпруга и много добра майка, такива отношения между снаха и свекърва като нашите не е имало. Бог ми изпрати Вера, тя е по-добра от дъщеря.

Когато оперираха Давид, Вера затвори вратата и започна да се моли. Молеше се така, че в главата ми сякаш духаше силен вятър. Беше три часа, после ни казаха, че в три часа сърцето му е спряло и лекарите започнали да го реанимират. Но аз мисля, уверена съм, че не лекарите са го съживили. Тя се молеше на Исус Христос и на Божията Майка, които никога не са ме интересували. Но в този ден, аз знам, Христос спаси моя син. Заради молитвата на Вера. Зная това и сега искам да се кръстя, защото вярвам в Него, каквото и да говорят и мислят евреите. Помолих Вера да ми доведе свещеник. Тя обеща, но сетне се отметна. Не че тя се отказа, а по-скоро православният свещеник, при когото отиде. Казал й, че не кръщава евреи. Тогава помолих да ми намери свещеник евреин, чувала съм, че има такива. Но Вера ми спомена за Вас, католически свещеник. На мен ми е все едно, макар по-добре да беше православен, от вярата на Вера. Но къде да го намери човек? Затова Ви моля, дълбоко уважаеми отец Даниел, да дойдете при нас и да ме кръстите. Аз вече две години не излизам от къщи заради крака си.

Много Ви моля да не отказвате на молбата ми, защото аз съм стара и съм Му толкова благодарна, задето Той направи това, нямам нищо в замяна, освен да се кръстя.

Давид ми се сърди, мисли ме за побъркана. Но сърцето ми казва да сторя това. Давид отива на работа в седем и половина и се връща не по-рано от шест, така че елате, когато Ви е угодно, но в работно време, за да не знае той за „мероприятието“. Аз съм на 81 години, почти съм сляпа и не мога да чета Евангелието, но Вера ми чете, там не е казано нищо за разлика между католици и православни. Очаквам Ви. Предупредете ни предварително, ще приготвя нещо вкусно.

Довиждане, Олга Исаковна Резник.

Март, 1989 г., Бъркли

Скъпа Естер! Статистиката сочи, че веднъж на седем години в живота на американците настъпва промяна — сменят я работата или квартирата, я брачния си партньор. Първите две събития ми се случиха едновременно — промяна на местожителството и загуба на работата. Търся си работа — изпратила съм CV до няколко места, има едно, където много ми се иска да попадна: прекрасен резерват, в който има малък научен център и лаборатория по почвознание. По-рано си мислех, че няма нищо по-добро от Бостън и Кейп Код, но в Калифорния е много по-добре. Или поне не е по-зле.

Наехме чудесна къща с изглед към залива „Златната порта“. Не мога да се откъсна от прозореца. Ако не си намеря работа, ще си седя и ще гледам през прозореца, съвсем не е лошо. А Гриша, освен основната си работа, получи още едно предложение, от което е доволен — да бъде консултант в някаква фирма. В материално отношение нещата са просто блестящи.

Алекс е много щастлив, вече окончателно реши да постъпи в киношкола в Лос Анджелис и захвърли дори своите гърци. Сега не се разделя с камерата, снима някакъв измислен от самия него филм, в който главни герои са кучета и техните стопани. Заради това у нас почти непрекъснато има навалица от три кучета и младите им стопани — едно много смешно китайско момче и един умопомрачително красив мексиканец. Те са много мили, но това е един чисто мъжки съюз, в който единственото същество от женски пол е кучето Джилда. Аз почти свикнах с този мъжки свят, макар да не оставям надеждата да се появи някое сексапилно момиче, което да увлече Алекс. Той е на осемнайсет, на неговите години Гриша вече бил овършал половината от съученичките си.