Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Както и по-рано, Гриша и Алекс са много нежни помежду си и съм ти благодарна, че спря моята психоза. Трябва да кажа, че и занятията с психотерапевта също ми помагат да намеря духовно равновесие. Но ако тези момчешки дружби приключат и той си намери — исках да напиша — „добро“, но по-добре да напиша просто „момиче“, всичките ми подозрения ще се разсеят като лош сън.

Да ти напиша писмо е много по-важно от разговор по телефона. Съвсем друга работа. Бях ти разказала накратко как заварих Рита по време на последното си пътуване до Израел. Сега при нея почти всеки ден ходи нейна нова приятелка, с която са се запознали в болницата. Една унила англичанка на име Агнес, медицинска сестра, без капка обаяние, с малка уста и големи зъби. Тя е въвлякла майка ми в някаква християнска секта, което ме изумява напълно. Но Агнес й действа много добре. Двете водят религиозни разговори, което ми се вижда толкова необичайно — твърде ясно помня с каква ярост тя посрещна моите посещения в църквата, когато бяхме във Варшава. Агнес не е католичка, а нещо като протестантка, това пък, изглежда, допада на майка ми. Обаче не мога да се отърся от вътрешното безпокойство — ти знаеш, че съм вярващ човек и формално съм католичка, но безпорядъкът в моя живот пречи да практикувам вярата ежедневно; моля се, когато ножът стигне до кокала, а да чета Розария — извинявайте. Рита изведнъж взе да чете Евангелието и това ме поставя в странно положение. Ако наистина съм християнка, би трябвало да се радвам, че безбожната ми майка — комунистка — се е обърнала към религията, а аз изпитвам недоумение и дори се дразня. Нещо като: не се ври тук, това е мое! Все пак добре че не се е обърнала към католичеството, щеше да бъде съвсем непоносимо за мен.

От друга страна, разбирам, че моята майка е абсолютно религиозен тип, нейната вяра в комунизма беше по-силна от моята в Господ Исус Христос. За теб и едното, и другото са чужди неща, но ти я помниш като млада, ти си единствената, която помни дори митичния ми баща, тогава как си обясняваш всичко това? За да се ориентираш в ситуацията, сигурно трябва да идеш на психоаналитик.

Още не съм си намерила познати, но едно от преимуществата на работата в университета е наличието на някакъв социален живот, концерти, срещи, на които ни канят непрекъснато. В съседната къща живее едно приятно семейство, също от университета, той е професор — филолог от Русия, а жена му е американка, историчка, занимава се с работническото движение. С тях отношенията ни са по „руски“ образец, ходим си на гости да пием чай. Имат чудесна петнайсетгодишна дъщеря, възлагам надежди на нея — може би Алекс ще й хареса?

Когато бях в Йерусалим, посетих Йосеф, реставратора. Точно преди идването ми бяха погребали майката на Лея, Прасковя Ивановна, за която ти бях писала. Такава една старица със забрадка, която прекръстваше храната на шабат. Оказа се, че е била попадия, съвсем обикновена жена, родена на село, преместила се с дъщеря си в Израел и много тъгувала. Когато починала, те, естествено, искали да я погребат по православния обичай. Отишли в местната православна църква, а там свещеникът с гръцки произход отказал да я опее, защото, макар и да са православни, гърците са по-различни. Тогава Йосеф и Лея отишли в Московската патриаршия в Йерусалим, но там им казали, че не познават Прасковя Ивановна, и поискали да им донесат кръщелно свидетелство. Представяш ли си, старицата се е кръстила преди осемдесет години в град Торжок. Накрая отишли в Ейн Карем, там има православен манастир с гробище. Но там пък поискали такива пари, каквито не можеш да си представиш. Земята в Израел е много скъпа. Изминали пет дни, а те все не можели да я погребат. Тогава се обърнали към свещеник католик, монах от Кармелския манастир, той я погребал в Хайфа, на арабското гробище. Тук има арабска католическа църква. По-рано този монах погребал много безпризорни християни в това гробище, а впоследствие му отказали с обяснението, че паркът е малък и няма да имат място за своите. Когато докарали ковчега в Хайфа, излязъл пазачът на гробището и не искал да ги пуска. Йосеф казва, че бил напълно отчаян, нямало къде и към кого повече да се обърне. Тогава онзи свещеник паднал на колене пред пазача и му рекъл на арабски, че по-добре да изхвърлят неговото тяло в морето при рибите, но да погребат старицата. Пазачът пуснал колата, изкопали гроб и свещеникът отслужил заупокойна служба. Йосеф казва, че в православната църква опелото е една от най-хубавите служби. Но това, което видял в този ден, било истински празник пред Господа. А работата била там, че този католически свещеник бил евреин от Полша. И аз си помислих, Естер, не си ли ми говорила именно за него — преводача, който извел евреите от емското гето? Не бих се учудила. Тук, в Израел, светът е толкова малък — всички са или роднини, или съседи.