Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Вечерно време отлагах часа за лягане, защото трябваше да остана насаме с моите демони — седях пред компютъра, слушах музика, четях. Ти помниш колко книги прочетох в юношеството си. Цялата световна литература е пълна с любов. Откъсвайки се от книгите, виждах теб и Гриша, свързани от толкова ярка страст. Толкова ме теглеше към Гриша — сега мога да си дам сметка за природата на моите чувства, но тогава не разбирах нищо.

В края на краищата се наложи да призная поражението си. Предадох се. Не знам дали е хубаво, или е лошо, но аз съм такъв, какъвто съм. Беше ми необходимо да ти обясня, но дълго не намирах мъжество в себе си. Нали става дума не само за теб, но и за всички онези хора, които обичам и уважавам, но които се отнасят, меко казано, неодобрително към хомосексуалистите. Обявявайки се за гей, се превръщам в странен маргинал и сякаш се лишавам от пълноправно общуване със света. Повечето хора ненавиждат гейовете, считайки ги в най-добрия случай за отцепници, а в най-лошия: за извратени.

От всичко това се чувствах неимоверно нещастен.

Провървя ми, когато срещнах Енрике. Той по рождение принадлежи към друга култура. Макар семейството му да е католическо, индианските корени си остават, от тях не може да се избяга. При тях е съществувало различно виждане за сексуалността, отличаващо се от общоприетото в нашия свят. В много индиански племена не е съществувала забрана за хомосексуалните взаимоотношения. Енрике е много по-образован от мен в това отношение и ми показа научни статии, които описват дори институционалния хомосексуализъм. В някои племена на младите мъже-воини въобще са им били забранени сексуалните контакти с жени, като за сексуални партньори са се приемали единствено момчета.

Разбери ме правилно — аз не правя никакви оценки, това е просто социална ситуация, която отразява една от страните на човешкото същество. Имаме свидетелство, че хомосексуалните отношения невинаги са били осъждани от обществото.

Енрике ме освободи от ужасния товар на вината пред целия свят и ми даде чувство на увереност, че нашите отношения са си наша лична работа, нашата любов не засяга никого освен нас и не се нуждае от одобрението или неодобрението на обществото. Но за да се чувствам щастлив, ми е необходимо ти да престанеш да се правиш, че не знаеш, че съм гей, да признаеш този факт и да се помириш с него.

Ще бъде честно. И в края на краищата ще бъде за добро.

Знам, че откривайки ти тази истина, те поставям пред чисто християнски конфликт — в очите на твоята църква аз съм грешник и поради това ти изпитваш болка. За твоя утеха мога да ти кажа само едно: надявам се Бог да бъде по-милостив към грешника, чийто грях е „неправилната“ любов, отколкото към тези, чиито грях е откритата ненавист.

Независимо от всичко, много се радвам, че написах най-накрая това писмо, нещо, което толкова дълго не можах да направя. Заминах, за да ти дам време да дойдеш на себе си и да приемеш признанието ми. Аз много те обичам, майче, обичам и Гриша, и всички ваши приятели, с които винаги е весело и шумно.

Синът ти Алекс.

1989 г., Йерусалим

Уважаема госпожа Гантман! Вече започнах работа над Вашата книга. Познавам по-голямата част от текста — това е един от вариантите на Агада. Сюжетът, за който ме питате, се среща доста рядко — изобразена е гола жена, чиято горна част на тялото се вижда иззад храстите. Ръцете, които й заплитат косите, принадлежат на Господ Бог. Този мидраш най-вероятно е средновековен, но се появява първоначално в сказанията на Симеон Бен Манаси. Аз не знаех това, но вчера ми бе на гости мой приятел, сътрудник на ръкописния отдел на Йерусалимския музей. Текстът е следният:

„Из разказите на ребе Симеон Бен Манаси: С майчина загриженост Господ собственоръчно заплита плитки от косите на Ева, преди да я покаже за първи път на Адам“.

Моят приятел не съветва да продавате книгата, ако нямате крайна необходимост.

Тя не е толкова ценна, защото не е много стара, но както той казва, е изключително добре съставена. Ако решите, мога да я дам за експертиза, но това струва скъпо. Ще се заема с книгата Ви другата седмица и се надявам да е готова до края на месеца. Искрено Ваш: Йосеф Фелдман.

1959–1983 г., Бостън

Никога не съм мислил, че страстта към събиране на каквото е да било може да има отношение към мен — тя винаги ми се е струвала твърде евтина. Любовта към предмета на събирателството идва от тщеславието на колекционера. В един момент, гледайки полицата с последните ми придобивки и купчината сметки, които слагам отделно, разбрах, че неусетно съм станал колекционер. Купувам книги, които не се каня да прочета, отчасти и не мога — персийската книга от XVIII век купих предимно заради прелестните миниатюри.