Марк Лоуренс - Принцът на тръните

— Искаш да си тръгнем? — попита Райк.

— Лично аз бих тръгнал към Конски бряг — отвърнах. — Натам. — И посочих.

— А ти к’во ше праиш?

— Аз ще тръгна с капитан Кодин. Току-виж съм се спогодил с баща си.

— Ше се спогодиш друг път! — Райк фрасна Бърло по ръката, нищо лично, просто вродената му агресивност беше прекипяла. — Всичко си планирал ти, копеленце дребно. ’Се тъй правиш, блъфираш, а асата си ги скрил некъде. Ние ше газим в калта към Конски бряг, а ти ше го раздаваш крал тука, ше пиеш от златна чаша и ше си бършеш задника с коприна. Оставам и нема да те изпусна от очи, докат’ не си зема к’вото ми се полага.

— Казвам ти го като брат, нищо че си грозна торба с фъшкии, Райк. Тръгвай, докато още имаш тази възможност.

— А, не, пич — рече Райк и ухили победоносно.

Отказах се да го убеждавам.

— Хората на Кодин не могат да припарят на турнира. Но боклуци като нас се мъкнат по всякакви събори, надушват къде има кръв, пари и жени. Братята могат да се смесят с навалицата на турнира и никой няма да им обърне внимание. Когато ударя, от вас искам да удържите ситуацията, докато Горски страж се придвижи. Искам да удържите портите на Призрачния. Ще трае броени минути, но това ще са най-кървавите минути, които сте виждали, гарантирам ви.

— Ше удържим — каза Райк.

— Ще удържим. — Макин вдигна млатилото си.

— Ше удържиме! — ревнаха Елбан, Бърло, Лъжеца, Роу, Кент Червения и другите десетина братя, които ми бяха останали.

И тогава се обърнах отново към Кодин и казах:

— Може и да удържат.

— Сър Алейн, наследник на баронство Кеник.

И ето ме мен, пришпорил в умерено темпо коня си, навлизам в турнирната арена да заема отреденото ми място под акомпанимента на вяли ръкопляскания.

— Сър Аркъл, трети син на лорд Мерк — изкънтя отново гласът на викача.

Сър Аркъл ме последва на арената с боздуган в ръка. Повечето от участниците в голямото меле бяха въоръжени с някакъв вид отварачка — брадви, боздугани, млатила, все инструменти за отваряне на броня или за трошене на костите под нея. Когато се биеш с човек, който е брониран от главата до петите, обичайната тактика е да го млатиш с нещо тежко, докато не го осакатиш почти до смърт, и после да го избавиш от мъките му, като го ръгнеш с нож в пролуката между нагърленика и нагръдника или в прореза за очите.

Аз пък имах меч. Мечът на Алейн по-точно. И да е имал друго оръжие, по-подходящо за мелето, то беше останало при ескорта му, а той, както знаем, избяга.

— Сър Джеймс от Хей.

Едър мъж с очукана броня, тежка брадва и пика за пронизване на метал.

— Уилям от Бронд. — Висок, с ален глиган на щита и млатило с шипове.

Продължаваха да прииждат. Тринайсет на брой. Накрая всички се подредихме на арената. Късметлийско число. Рицари от различни земи, нагиздени за война. Мълчаливи, ако не броим тихото цвилене на конете.

В другия край на арената, в сянката на замъка — пет реда пейки, в центъра им — стол с висока облегалка, драпиран с цикламеното на империята.

Граф Ренар стана. Корион седеше на пейка до него, невзрачна фигура, която привличаше погледа както магнитът привлича желязо.

От двеста стъпки разстояние не различавах лицето на Ренар, виждах само блясъка на очите му под златната диадема и дългата тъмна коса.

— Начало! — Ренар вдигна ръка, после я спусна рязко.

Един рицар пришпори коня си към мен. Не бях запомнил името му. Не го бях чул дори — след първите няколко се бях разсеял.

Наоколо ми мъжете вече се сражаваха. Видях Уилям от Бронд да сваля ездач с млатилото си.

Моят човек имаше боздуган със заострени ръбове и го стискаше здраво, а стоманената му ръкавица беше излъскана до блясък. Препускаше към мен с боен вик, изпънал боздугана назад за удар през глава.

Изправих се на стремената и се наведох напред, протегнал максимално ръка пред себе си. Мечът на Алейн намери пролука в перфорираното забрало на противника.

— Предаваш ли се?

Рицарят не каза нищо и аз го оставих да падне от коня си.

Друг рицар се озова близо до мен — изобщо не ме поглеждаше, зает беше да отстъпва пред вилнеещия сър Уилям.

Броните имат пролука отзад, точно под бъбреците. Хубавите брони включват плетена ризница, която да защитава жизненоважните органи, които иначе остават открити между нагръдника и седлото. Въпросният рицар разполагаше с въпросната ризница. Само че плетената ризница не е пречка за Строителска стомана във вид на меч и в комплект с малко физическа сила, която да я приведе в целенасочено действие. Рицарят се строполи на земята с изражение на смътна изненада и аз се озовах лице в лице с Уилям.