Марк Лоуренс - Принцът на тръните

Когато ръката се пръсна, бях изненадан като всички останали. Но пък големите арбалети правят точно така с ръцете, били те живи или мъртви. Нубанеца ме погледна над арбалета. Видях белия полумесец на усмивката му и усетих сила в тялото си. Замахнах, без да се щадя. Черепът в ръката ми фрасна лицето на некромантката. Чу се задоволително хрущене.

Измъкнах фамилния меч от ножницата и замахнах да съсека некромантката. Казват, че с мечове като този можеш да пуснеш кръв и на вятъра. Сякаш в потвърждение на това острието изсъска и разсече празен въздух.

Некромантката се движеше прекалено бързо. Черепът я бе изненадал, но втори път едва ли щях да я пипна толкова лесно.

Изглежда, я бях фраснал в носа, ако се съдеше по деформацията. Кръв нямаше, само тъмно петно и гърчеща се плът, сякаш стотици червеи лазеха един връз друг под кожата й.

Повечето братя още стояха замаяни в плен на същата магия, която бе държала и мен. Нубанеца зареждаше нова стрела в арбалета. Макин се мъчеше да изтегли меча си от ножницата. Горгот пусна Гог.

Некромантката си пое дъх, като повей през гъста телена мрежа, който издрънча тихо в гърлото й.

— Това — каза тя — беше грешка.

— О, толкова съжалявам! — казах жизнерадостно и се хвърлих към нея. Тя се плъзна зад колоната и аз едва не налетях с все меча в каменния стълб.

Гог се хвърли към Магог да измъкне братчето си от хватката на скелета. Зърнах светли следи от пръсти върху врата на детето.

Заобиколих предпазливо колоната, но незнайно как некромантката се беше оттеглила зад друга колона, на пет метра от първата.

— Много съм придирчив и не позволявам на всеки да ми прави заклинания — казах и се обърнах да сритам Райк. Него е трудно да го пропуснеш. — Хайде, Райчо! Да им видим сметката!

Райк се съвзе с безсловесен рев, нещо средно между ядосан морж и мечка, която си сритал от зимния й сън. Точно пред него двата скелета се протягаха към децата, които се опитваха да станат от прашния под. Райк надвисна над двамата немъртви и хвана по един череп във всяка ръка. Блъсна ги здраво и от черепите остана ситен трошляк.

После взе да тръска ръце, като ревеше нечленоразделно.

— Студено бе! — успя да каже накрая. — Мамицата им ледена, да ги…

Обърнах се към некромантката. Сещах се за няколко яки остроумия, с които да я замеря, и се чудех кое да избера. Ама като се обърнах, ги забравих всичките. Цялото й лице се гърчеше, не само носът. Плътта по ръцете и краката й се беше стопила и пулсираше. Пищното тяло, съблазнило окото ми, сега носеше всички белези на гладна смърт. Некромантката ме фиксираше с тъмен поглед, блещукащ сред гниещо месо. Засмя се и смехът й беше като мокри дрипи, които плющят на вятъра.

Братята стояха в плътна група край мен. Горгот не беше помръднал от мястото си. Двете деца се гушеха едно до друго в сенките.

— Ние сме много, а ти си сама, милейди. А отгоре на всичко си адски грозна. Затова вземи се скрий някъде и ни остави да минем — казах. Не мислех, че ще ни пусне толкова лесно, но както казва народът — от опит глава не боли.

Червясалата й плът се разпълзя в усмивка толкова широка, че видях челюстната й кост отвъд сглобките. За миг лицето й се нагъна като вълна и зърнахме образа на Гейнс, раззинал уста в предсмъртен ужас.

— Много са мъртвите, дете — каза тя. — Ще ви пусна да минете… в тяхното царство.

Температурата падна и продължи да пада, сякаш нямане дъно, в което да се спре. Стана неприятно студено, после болезнено студено, после вцепеняващо студено и всичко това за нула време. А акомпаниментът… Ужасният стържещ звук на скелети, които си събират кокаляците и се обвиват в призрачна мъгла. Звук, от който ти иде собственоръчно да си извадиш зъбите. Факлата в ръката на Макин се отказа от борбата със студа и угасна.

Мъглата скриваше всичко на метър разстояние. Скелетите идваха към нас бавно, като в сън. Ако не беше горящият факел на Горгот, щяхме да останем в пълен мрак.

Замахнах с меча си към първия нападател. Дръжката беше ледена в ръката ми, но аз я стисках упорито. Ако не друго битката щеше да ме раздвижи и стопли. Скелетът се разпадна на дъжд от чупливи кости. Не ми остана време да извикам победоносно, защото от мъглата излезе друг.