Джоанн Харрис - Рунически знаци

За известно време настана бъркотия. Водопад от замръзнали парчета, едни остри като ножове, други големи колкото копи сено, започнаха да се изсипват бавно, но с нарастващо ускорение, от бляскавия свод. Някои се разбиваха на гладкия под и от тях се разхвърчаваха късчета, остри и смъртоносни като скални осколки. Други се превръщаха в прах, преди да са докоснали земята, и се сипеха като стоманен сняг във въздуха.

Това беше толкова внезапно, толкова разрушително, че за няколко решаващи секунди Ванир загубиха интерес към крилатия беглец и се пръснаха по далечните ъгли на Залата на Спящите в разнообразни опити да се спасят от лавината.

Браги засвири жига, толкова весела, че ледът започна да се топи и да се превръща в приятен дъжд много преди да достигне главата му.

Фрейя подхвърли нагоре Ир и образува мисловен щит от златиста светлина, който отблъскваше падащите късове.

Идун само се усмихна замечтано и късовете лед се превърнаха в дъжд от ябълков цвят, който тихо се посипа по земята.

Хеймдал, Ньорд и Фрейр пляскаха с криле в гневно смущение и се мъчеха да избегнат падащия лед, а през това време плячката им се измъкна през подигравателно озъбения отвор, като се отърва само с няколко опърлени пера.

И в цялата тази бъркотия Мади просто влезе в залата, безшумно измъкна Шепнещия от скривалището му под настъргания скреж, после спокойно си излезе незабелязано и неподозирано от никого — и потъна в тунелите на Долната земя.

Сега Локи летеше към спасението си. Разбира се, беше спечелил малко време, тримата му преследвачи се бавеха както заради срутването на ледения полилей, така и заради по-големите си размери, които затрудняваха излизането им през тесния отвор в тавана.

При тези обстоятелства той имаше петнайсет минути преднина, но скоро забеля преследвачите си: сокола, орела рибар и блатаря, които кръжаха над долината, сякаш ловуваха, и се оглеждаха за него в предутринната светлина.

Локи тутакси изостави облика на ястреб и седна да отдъхне зад една млада горичка край Ковачницата; там имаше малка дървена колиба с простряно пране отзад и стара жена, която дремеше в люлеещ се стол до вратата.

Старата жена беше Лудата Нан Фей, бавачката на Мади в ранните й години. Щом ястребът кацна, тя отвори едно око и остана заинтригувана, когато птицата се превърна в гол млад мъж, който тръгна да търси сред окаченото на въжето й пране нещо за обличане. Нан си помисли, че би трябвало да се намеси, но загубата на стара рокля, престилка и шал й се видя ниска цена за такава гледка и тя реши да не прави нищо.

След две минути друга стара жена, боса и с дебел шал на главата, закрачи с подозрително атлетична стъпка към село Малбри. При по-внимателно вглеждане случайният наблюдател би набелязал, че лявата й ръка е странно извита, но малцина биха разпознали формата на руната Ир .

Известно време в небето кръжаха някакви птици, но доколкото Нан можа да види, те не кацнаха.

Мади и Локи си бяха уговорили среща край големия стар бук в Мечешката гора. Мади пристигна първа, защото беше вървяла през Долната земя, седна в тревата да чака и веднъж завинаги да си изясни нещата с Шепнещия.

Разговорът им не беше приятен. Шепнещият се ядосваше, че са го оставили в Залата на Спящите „като някакъв проклет камък“, както той се изрази, а Мади беше бясна, че той е скрил от нея истината за родството й с Аезир.

— Все пак това не е нещо, което просто би забравил да споменеш — троснато говореше тя. — „А, между другото, ти си внучка ма Бащата на всички богове.“ Не ти ли хрумна, че би могло да ме интересува?

Шепнещият присветна с някак отегчен вид.

— И още нещо — продължи Мади. — Ако аз съм Моди, дете ма Тор, и съгласно пророчеството от мен се очаква да построя наново Асгард, тогава онзи, на чиято страна ще застана, ще спечели войната. Така ли е?

Шепнещият щедро се прозя.

Тогава Мади най-после изрече въпроса, който я измъчваше още откакто Один й каза коя е.

— Затова ли Едноокият ме е намерил? — попита тя. — Затова ли ме е научил на всички тези неща? Дали само се е преструвал на приятел, за да може, когато му дойде времето, да ме използва срещу врага? И как е възнамерявал да го направи? Аз не съм воин…

Изведнъж в паметта й съвсем ясно изплува споменът за Локи в пещерите и за думите му: „Човек сади дърво по много причини“; и макар че в гората беше топло, Мади неволно се разтрепери.

Шепнещият сухо се изсмя.

— Предупредих те — каза Оракулът. — Той винаги прави така. Използва другите. И мен използва, докато му беше изгодно, после ме захвърли на произвола на съдбата. И с теб ще постъпи така, момиче, ако му позволиш, за него ти си само още една крачка по пътя му към Асгард. Накрая ще те пожертва, тъй както пожертва мен, освен ако…