Джоанн Харрис - Рунически знаци

И за пръв път в живота си Мади Смит разбра. Поученията, подигравките, знаците, които тайно правеха зад гърба й. Стотиците дребни жестокости, заради които толкова пъти бягаше презглава към Мечешката гора. Тя мислеше, че я мразят, защото е различна, но сега проумя истинската причина. Те се страхуваха. Страхуваха се от кукувичето в гнездото им, страхуваха се, че един ден то ще порасне и ще въдвори Хаоса в малкия им свят.

Така и стана, помисли си Мади. Тя предизвика всичко това. Без нея Спящите нямаше да се събудят, Шепнещият щеше още да дреме в ямата и до войната щеше да има още петдесет или сто години, или повече…

Момичето се обърна към Локи.

— Може да се направи. Ти сам го каза.

Той рязко се изсмя.

— Нямаш представа какво ми предлагаш. Ти никога не си излизала от своята долина, а сега изведнъж ти е хрумнало да щурмуваш Черната крепост. Малко нависоко се целиш, не мислиш ли?

— Страх те е — каза Мади и Локи отново избухна в дрезгав смях.

— Страх ме е! — възкликна той. — Разбира се, че ме е страх. В това най-много ме бива. Затова съм още тук, защото ме е страх. И като стана дума за страх — Хитрецът стрелна с поглед Шепнещия, — имаш ли представа какво ще направи с мен Генералът, ако… Не, не ми отговаряй. Предпочитам да не знам. Ще кажа само, че с по-добре и двамата да отидем при него още сега, да му дадем проклетото нещо, да го оставим да преговаря с Ванир и така нататък…

— Когато Один и Мъдрецът Мимир се срещнат, в Деветте свята ще се възцари Хаосът — някак лениво заговори Шепнещият, но цветовете му грееха като драконов пламък.

Локи се обърна.

— Какво каза?

— Говоря каквото трябва и не мога да мълча.

— О, не — Локи разпери ръце. — Не си и помисляй да изричаш пророчество точно сега. Не искам да те слушам. Не искам да знам.

Но Шепнещият заговори отново. Гласът му не беше силен, но приковаваше вниманието към себе си и двамата се заслушаха, Мади озадачена, Локи все по-смаян и уплашен.

— Виждам Ясен при отворените порти — каза Шепнещият. — Поразен от мълния, но със зелени издънки. Виждам среща в Края на Дълбините на мъдрия и на недотам мъдрия. Виждам мъртвешки кораб на бреговете на Хел и сина на Бор със своето куче, клекнало в нозете му…

— О, богове — промърмори Локи. — Моля те, не говори повече.

— Говоря каквото трябва и не мога да…

— Ти мълча петстотин години — прекъсна го Хитрецът, още по-блед отпреди. — Защо да променяш навиците си точно сега?

— Почакай — намеси се Мади. — „Синът на Бор“ е едно от имената на Один.

Локи кимна с болнав вид.

— А кучето?

Той мъчително преглътна. Дори цветовете му бяха побледнели и прорязани от страхливи сребристи нишки.

— Остави — каза Локи със стегнато гърло.

Мади се обърна към Шепнещия.

— Е? — попита тя. — Какво означава?

Оракулът грейна по начин, който момичето вече разпознаваше като насмешка.

— Аз само пророкувам — кротко отвърна той. — Тълкуванията оставям на другите.

Мади се намръщи.

— Ясен. Предполагам, че това съм аз. Зелена издънка от поразено от мълния дърво. Мъдрият сигурно е Шепнещият. Синът на Бор на мъртвешки кораб с куче в нозете си… — погледът й се спря върху Локи. — А-ха. Звездно куче. Разбирам.

Хитрецът въздъхна.

— Това означава, че ще умра. Трябва ли да го повтаряш?

— Е, не означава непременно, че ще умреш…

— Наистина ли? — тросна се Локи. — Аз на бреговете на Хел? Какво според теб ще търся там? — и закрачи напред-назад, затъкнал поли на кръста, с развян шал. — Защо не ми каза всичко това по-рано? — обърна се той към Шепнещия.

Оракулът се подсмихна самодоволно и не отговори.

Локи зарови лице в шепите си.

— Хайде — каза Мади, — още не си умрял. Всъщност… — тя млъкна и лицето й грейна. — Чакай да си изясня нещо. Според Шепнещия ако Один умре, и ти ще умреш.

Той нададе приглушен възглас на отчаяние.

— А когато Один и Мимир се срещнат, ще настъпи Хаосът, Один ще бъде победен…

Локи вдигна очи към момичето.

— Освен ако не освободим Тор от Задгробния свят — тогава война изобщо няма да има. Генералът няма да умре, Деветте свята ще бъдат спасени и баща ми…

Последва дълго мълчание, през което Локи гледаше втренчено Мади, сърцето й биеше по-неудържимо отпреди, а Шепнещият сияеше като късче звезда.

— Ето, виждаш ли — каза тя. — Трябва да дойдеш. Ти знаеш пътя към Задгробния свят. Шепнещият каза, че това е осъществимо, а ако го вземем с нас, тогава той и Один няма да се срещнат и няма да има война, и…