Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Аз ли направих това? — попита накрая той.

Ловджийката кимна.

— Добро начало — отбеляза тя. — Кажи ми как се почувства?

За миг Нат се замисли, като продължаваше да търка слепоочието си. После се усмихна бегло и объркано като човек, който се мъчи да си припомни тежка пиянска нощ.

— Добре — отговори той.

Погледите им се срещнаха и на Скади й се стори, че вижда в сребристите му зеници отражение на изживяната наслада.

— Добре — тихо повтори свещеникът и за пръв път след Свършека на Света ледената Ловджийка потръпна.

Първоначалното й намерение беше незабавно да запознае Ванир с новия си съюзник. Сега обаче започна да се колебае. В края на краищата Ванир не й бяха роднини — само по брак, а бракът й беше грешка. Разбира се, старецът все още бе привързан към нея, но те бяха твърде различни по природа, за да се радват на дълго съжителство. Домът на Ньорд край морето се оказа непоносим за нея, както и нейното убежище в планините — за него. Същото се отнасяше за Фрейр и Фрейя: те бяха предани на баща си, не на нея, а и тя знаеше, че преследването на Один и на внучката му няма да бъде подкрепено единодушно от всички.

Разбира се, ако успееше да докопа Шепнещия, нещата можеха да се променят. Но при сегашното положение имаше вероятност Ловджийката да срещне отпор — най-малкото от Хеймдал, който щеше да остане верен на Один — а тя нямаше желание да влиза в сблъсък с Ванир. Засега у Один бяха всички козове: Оракулът и, което беше по-важно, момичето. Ванир знаеха пророчеството не по-зле от Бащата на боговете. Никой от тях нямаше доброволно да застане срещу детето на Тор и макар че самата Скади не държеше много на Асгард, предполагаше, че другите биха дали мило и драго за възможността да си върнат Небесната цитадела.

Така че на сутринта след закуска със свещеника тя отново прие птичия си облик и се върна в Залата на Спящите. Ловджийката прелетя точно над главата на Локи, който вървеше пеша към мястото на срещата в Мечешката гора, ала през ум не й мина, че старицата на пътя от село Малбри може да е предрешеният Хитрец.

Докато се обличаше в същата туника и ботуши, които беше оставила, Скади поднесе на Ванир грижливо прекроен разказ за събитията от изминалата нощ. Съобщи им, че Один и Локи действат заедно и че с тях е едно момиче, чиято самоличност е все още неизвестна. У тях е Шепнещият, тримата са се измъкнали от Екзаминаторите и въпреки нейната бдителност са успели да избягат.

Скади не спомена нито обещанието, което бе дала на Нат Парсън, нито плановете си за Мади Смит.

— А защо самият Один не ни събуди? — попита Хеймдал, когато Ловджийката свърши разказа си.

— Може да го е било страх — отвърна тя.

— Страх? От какво?

Скади сви рамене.

— Явно крои нещо — обади се Фрейр.

— Без да ни каже? — възкликна Браги засегнат.

— Какво чудно има? — попита Скади. — Один си е такъв. Винаги си е служил с тайни и лъжи…

— Не е вярно — отсече Хеймдал. — Той ни е предан.

Скади загуби търпение.

— О, моля ти се. Нека погледнем истината в очите, Златозъб. Генералът винаги е заигравал с Хаоса. И не само това, ами сега разбрахме, че пак се е сближил с Локи — не с кого да е, а с Локи. Какво повече ти трябва? Ако имаше нужда от теб, щеше да те събуди, нали?

Ванир се спогледаха неловко.

— Светът се е променил — продължи Скади. — Има нови богове, могъщи богове, които са срещу нас. Защо според вас Один е взел Шепнещия? Защо според вас е оставил Ванир да спят?

Последва мълчание.

— Може би се готви да сключи съюз — нерешително се обади Фрейр.

— Така ли мислиш? — попита Ловджийката. — Чудя се с кого.

И тя им разказа каквото знаеше за Екзаминаторите от Края на Света, за Безименния, за Словото. Ванир слушаха мълчаливо всички, освен Идун, която сякаш не й обръщаше внимание, и когато Скади свърши, дори вятърничавата Фрейя гледаше мрачно.

— Тяхното Слово е по-силно от всички наши магии — каза Ловджийката. — Те могат да ни покорят, могат да ни подчинят на властта си, могат да ни превърнат в свои роби. Те са Редът. Кой знае каква сделка е сключил Один с тях, за да се спаси!

— Но нали каза, че бил техен пленник? — попита Браги.

— Ловък трик — отвърна тя, — за да ме подмами в селото.

И Скади обясни как точно когато се е готвила да освободи Один, те са се нахвърлили срещу нея, с един коварен удар са я повалили и са се укрили — с Шепнещия — под Хълма.

— Защо точно теб? — попита Хеймдал, все така подозрителен.