Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Защото аз не съм като вас — отговори Скади. — Всички вие, Ванир, твърде дълго сте били в съюз с него. Свикнали сте да го възприемате като роднина. Той не е такъв. Один е предан на първо място на Аезир и на второ място на Ванир — ако изобщо има „второ място“. Но мислите ли, че за да спаси Аезир, няма да ви пожертва, ако му се наложи? Мислите ли, че ще се поколебае дори за миг?

Хеймдал се намръщи.

— Смяташ, че е сключил сделка?

Скади кимна.

— Мисля, че са го принудили — каза тя. — Неговото спасение в замяна на нашето. Но планът му се обърка. Аз убих Екзаминатора. Измъкнах се и Орденът на Реда изпусна предоставената му възможност. Това обаче не значи, че се е отказал — Ловджийката закрачи по лъскавия под и леденосините й очи засвяткаха.

— Трябва да сме готови, че могат да извикат подкрепления и да ни нападнат. Трябва да приемем, че знаят къде сме. И кои сме.

Това беше достатъчно. Семената на съмнението бяха посети. Скади ги видя как прорастват в очите на наскоро събудените Ванир. Хеймдал оголи златните си зъби, очите на Фрейр заблестяха хладно, добродушният Ньорд се навъси като облак, натежал от дъжд. Браги запя тъжна песен, Фрейя заплака, а Идун само седеше на един леден блок и както винаги се усмихваше с ведро и безгрижно лице.

— Добре — обърна се Хеймдал към Скади. — Нека за миг приемем, че си права — той присви очи срещу Ловджийката, сякаш забеляза нещо в цветовете й, убягнало на останалите, някаква лека промяна, някаква особена светлина. — Да предположим, че Один крои нещо, което може да не е в наша полза. Само толкова съм готов да предположа — изтъкна той, когато Скади понечи да възрази, — но разбирам, че трябва да бъдем нащрек.

— Хубаво — отбеляза тя.

— Така или иначе, ние имаме числено превъзходство — продължи Хеймдал. — Седем срещу трима, ако броим момичето, разбира се…

— И Шепнещия — напомни му Скади.

Хеймдал се замисли.

— Да, естествено. Оракулът е у тях. А Оракулът няма причини да обича Ванир. В края на краищата тъкмо ние отрязахме главата на Мимир.

Другите се спогледаха.

— Прав е — отбеляза Фрейр.

— Само че Один заповядва на Шепнещия — възрази Ньорд.

— Може би не — каза Хеймдал.

— Тогава какво ще правим? — попита Фрейя. Не можем да останем тук завинаги… Предлагам да говорим с Один.

Скади я изгледа презрително.

— Ти наемаш ли се да свършиш тази работа?

Фрейя извърна поглед.

— А ти какво ще кажеш, Златозъб? Искаш ли доброволно да паднеш в капана, който ти е заложил, и да разбереш по трудния начин какво е намислил?

Хеймдал свъси вежди и не отговори.

— Ами ти, Браги? Ти винаги имаш много за казване. Какво предлагаш?

Ньорд я прекъсна.

— Какво е твоето предложение, Ловджийке? — попита той.

— Ами по всичко личи… — започна Скади.

Тя им каза каквото и колкото се осмели да разкрие. Обясни за Нат Парсън и за амбициите му, които омаловажи като невъзможни мечти на суетен и глупав човек. Подчерта възможната полза от него като съюзник, каза им за връзките му с Ордена и с Църквата, и как вече им с помогнал, като им е осигурил достъп до Добрата книга.

За новопридобитите му сили и за тревожното чувство, което бяха породили у нея, Ловджийката не спомена нито дума. Човекът имаше проблясъци, нищо повече. Но силата му беше нестабилна и колкото искрица. Нищо, от което да се страхуват. А и можеше да се окаже полезен.

— С какво? — попита Хеймдал.

Скади сви рамене.

— В тези нови времена се нуждаем от нови съюзници — каза тя. — Как иначе ще се борим с Ордена? Впрочем Безименният има име. Бих желала да го науча, преди да се е стигнало до война.

Навъсен, Хеймдал се замисли над думите й.

— И какво иска този твой свещеник?

Скади се усмихна.

— Иска да отмъсти на една вероотстъпничка. В замяна на това ще ни даде сведения, които ще ни послужат като оръжие срещу Ордена и Словото. Той иска само момичето иначе казано, предлага ни сделка.

— Момичето? — попита Браги. — Но какво представлява то?

— Нищо особено — отвърна Скади. — Знаете какъв е Один: винаги е имал слабост към Хората. Предполагам, че е използвал момичето като шпионин или нещо такова.

Хеймдал отново я погледна изпитателно.

— Фрейя каза, че момичето има сияние — заяви той.

И какво, ако има? — рязко отговори Скади. — Казах ти, то не е от значение. Важното е, че Один ни е измамил. И първата ни работа е да разберем защо.

Последва дълго мълчание, през което Ванир размишляваха над думите й.

— Добре — обади се накрая Фрейр. — Но първо ще се срещнем с Генерала. Ще си изясним нещата от край до край. И ако ни е предал…