Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Чуй ме, Мади — прекъсна я Локи. — Макар че много ми се иска да спася Деветте свята, като извърша самоубийство, имам по-простичък план. Оракулът ме видя мъртъв в Хел. Нали така? Значи колкото по-дълго стоя настрана от Хел…

Той рязко млъкна, почувствал слаба, но внезапна и пронизваща болка точно над лявата си вежда. В първата секунда му се стори, че нещо го е ужилило. После усети присъствието на Шепнещия като остър предмет, който човъркаше в съзнанието му. Локи отстъпи назад и за малко да падне.

Ох, боли!

Той почувства как Оракулът придърпва мислите му като нокът, закачил се за коприна. Усещането беше неприятно, но когато се опита да затвори съзнанието си за него, втори пристъп на болка, този път по-силен, прониза главата му.

— Какво става? — попита Мади, като го видя да залита.

Но точно в момента Локи не можеше да й обясни. Той затвори очи и отново залитна като пиян. Долу на земята Шепнещият засвятка злорадо.

„Какво искаш?“ — безмълвно попита Локи.

„Вниманието ти, Звездно куче. И думата ги.“

„Думата ми?“

„Мълчи, ако ти е мил животът.“

Локи кимна с усилие.

„Знам какво си мислиш — каза гласът в главата му. — Страхуваш се, че мога да чета мислите ти. Чудиш се как съм станал толкова силен.“

Локи не каза нищо, само скръцна със зъби.

„И се чудиш дали мисля да те накажа.“

Той отново мълчеше.

„Би трябвало — продължи Шепнещият. — Но ще ти дам възможност да изкупиш греха си.“

„Да изкупя греха си? — учуди се Локи. — Откога те е грижа за спасението на душата ми?“

В съзнанието си той долови насмешката на Оракула.

„Не ме е грижа за твоята душа. Въпреки това ще правиш каквото ти кажа. Иди с момичето в Задгробния свят. Занесете ме до Хел. Освободете Гръмовержеца, предотвратете войната…“

„Че защо ти е да ходиш в Хел? Какво си намислил, стари мошенико?“

През главата на Локи премина поредният непоносим пристъп на болка. Той падна на колене, неспособен да извика, а гласът в съзнанието му отправи предупреждение:

„Никакви въпроси — каза той. — Просто прави каквото ти казвам.“

В този миг чуждото присъствие изчезна и остави Локи разтреперан и задъхан. Той отново се зачуди колко силен е станал Оракулът: преди векове опитите му да излезе наглава с проклетото нещо продължаваха с дни, като накрая и двамата се изтощаваха и предизвикваха опустошения в Долната земя, но днес то за секунди го събори на колене.

Сега Шепнещият светеше предупредително и дълбоко в съзнанието си Локи чу тихия му глас, едва доловим, но повелителен:

„Без хитрини. Даваш ли ми дума?“

„Добре.“

Хитрецът отвори очи и бавно си пое дъх.

— Какво стана? — попита Мади с разтревожен вид.

Той сви рамене.

— Паднах — каза. — Проклети поли.

При тези думи Локи се изправи и озари Мади с най-ослепителната си крива усмивка.

— Е? — попита той. — Ще ходим ли в Задгробния свят или не?

Това беше наистина нечестив съюз. От една страна Ловджийката, царствена в синята кадифена рокля на Етелбърта, от друга страна — свещеникът със златния си ключ. Беше два сутринта, когато пристигнаха в дома на семейство Парсън, и за учудване и неудоволствие на Етелбърта отидоха направо в кабинета на Нат и се заключиха там.

Свещеникът разказа на Ловджийката всичко, което знаеше: за Мади Смит, за едноокия странник, който й беше приятел, и най-вече за Ордена и делата му, а после захвана да й чете от Добрата книга и да рецитира някои кантики от Затворените Книги.

Скади с хладна насмешка гледаше и слушаше как човечецът се мъчи да овладее магията, която наричаше Словото. С течение на времето обаче Ловджийката ставаше все по-любопитна. Свещеникът беше непохватен и неук, но у него имаше искра, сила, която Скади не можеше да си обясни. Виждаше я в цветовете му: той имаше сякаш две светли следи вместо една обикновена следа в невзрачно кафяво и по-ярка нишка, вплетена в нея, подобно на евтина коприна, украсена със сребърно везмо. По всичко личеше, че Нат Парсън въпреки цялата си суетност и самонадеяност притежава сили, които можеха да й бъдат от полза — или да се превърнат в заплаха за нея, ако се оставят неовладени.

— Сега я запали.

Те седяха на бюрото на Нат и между тях имаше свещник с тънка восъчна свещ в него. Каен , огнената руна, припламваше леко разкривена между пръстите на свещеника.

— Не си съсредоточен — сопна се нетърпеливо Скади. — Дръж я здраво, насочи мислите си, кажи заклинанието и запали свещта.