Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Това поредното ти пророчество ли е? — прекъсна го Мади.

— Не. Това е предсказание — отвърна Шепнещият.

— Каква е разликата?

— Предсказанията може да са погрешни. Пророчествата — не.

— Значи всъщност и ти не знаеш какво ще стане? — попита момичето.

— Не точно. Но ме бива в предположенията.

Мади захапа един от ноктите си.

— „Виждам войска, подредена за битка. Виждам Генерал, стои сам. Виждам предател пред портите. Виждам жертва.“ — Тя се обърна към Шепнещия. Това аз ли съм? Аз ли трябва да бъда жертвата? А Едноокият предателят ли е?

— Не мога да кажа — подсмихна се Оракулът.

— „Мъртвите от залите на Хел ще се пробудят. И Безименният ще въстане, и Деветте свята ще бъдат изгубени, ако не се събудят Седемте спящи и Гръмовержецът не се освободи от Задгробния свят“ — да се освободи от Задгробния свят? Възможно ли е изобщо?

Под стъклената черупка на Шепнещия заискриха и заподскачаха рунически светлинки.

— Попитах, възможно ли е? — упорстваше Мади. — Може ли баща ми да се освободи от Задгробния свят?

Според Локи тя се държеше детински и неразумно. В действителност още откакто чу разказа за бягството му от Задгробния свят, Мади разсъждаваше съвсем трезво. Тя пое риск с желанието му да помогне не защото вярваше в добрината му, а защото очакваше, че Локи ще я излъже. Мади беше сигурна, че той няма да я остави да върне Шепнещия в огнената яма, но изнасянето му от Залата на Спящите беше работа за двама и тя не се съмняваше, че Локи с готовност ще й помогне само и само Оракулът да не попадне в ръцете на Ванир — поне до пристигането им в Долната земя, където той ще предаде и нея, и Шепнещия на Один. За съответната цена, разбира се.

Е, тази игра можеше да се играе и от двама.

По пътя си от Залата на Спящите Мади беше потънала в дълбок размисъл. Донякъде й се искаше да се втурне при Один и да го засипе с въпроси, както винаги правеше като малка — но пророчеството на Шепнещия я караше да бъде предпазлива, не на последно място, защото, ако го тълкуваше правилно, поражението на Едноокия можеше да доведе до края на Световете.

Искаше й се никога да не беше чувала за Шепнещия. Но след като вече знаеше за него, нямаше връщане назад. И макар че думите му бяха лош заместител на съветите на стария й приятел, поне пророчеството не можеше да лъже.

Мади знаеше какво би казал Едноокия за плана й и не й беше никак приятно да го заблуждава, но нищо не можеше да направи. „Аз го спасявам от самия — него мислеше тя. — Спасявам Световете.“

— Стига Локи да се съгласи да помогне…

— Не се тревожи за това — каза Шепнещият. — Аз мога да го убедя. Много съм убедителен.

Мади го изгледа продължително.

— Доколкото си спомням, доскоро искаше да го видиш мъртва.

— И от мъртвите има полза — отвърна Оракулът.

Локи пристигна след половин час облечен в дрехите на Лудата Нан, с натъртени стъпала и целият в прах.

— Я виж ти — обади се Шепнещият с най-злобния си тон. — Звездното куче е започнало да носи рокли. Какво ще сложиш другия път? Диадема и перли?

— Ха-ха. Много смешно — отвърна Локи и развърза шала, който покриваше главата му. — Извинявай, че закъснях — обърна се той към Мади. — Трябваше да вървя пеша.

— Няма значение — каза тя. — Важното е, че сега Шепнещият е у нас.

Хитрецът я изгледа с любопитство. Стори му се разгорещена — от въодушевление или от страх — а в цветовете й имаше нещо особено, някаква яркост, която го разтревожи.

— Какво става? — попита той.

— Говорехме си — отвърна Мади.

Локи стана видимо неспокоен.

— За какво?

— Имам една идея — каза момичето.

И започна да му излага плана си, отначало колебливо, после с нарастваща увереност, докато лицето на Локи ставаше все по-бледо и по-бледо, а Шепнещият грееше като ято светулки и се усмихваше толкова широко, че можеше да се пръсне.

— В Задгробния свят? — възкликна накрая Хитрецът. — Искате да отида в Задгробния свят?

— Нали чу какво каза Оракулът!

— Поетични волности — отсече Локи. Оракулите обичат такива неща.

— Той каза: „Генералът ще стои сам. Безименният ще въстане. Деветте свята ще бъдат изгубени.“ Война, Локи. Страшна война. И единственият начин да я предотвратим е да освободим баща ми от Задгробния свят. Ти обеща да помогнеш…

— Казах, че ще ти помогна да вземеш Шепнещия — възрази Локи. — Изобщо не сме говорили за спасяване на Световете. Пък и какво лошо има в една война?

Мади се замисли за долината на Стронд, за нивите и къщите, пръснати от село Малбри до Ковачницата, за тесните пътища и плетовете, за мириса на угар през есента. Замисли се за Лудата Нан в люлеещия се стол, за пазарния ден на поляната край селото и за Джед Смит, който беше направил всичко по силите си, за да я отгледа, и за всички кротки, безобидни хорица в долината с жалкото им съществуване и наивното им убеждение, че са центърът на Световете.