Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Но ти си се измъкнал.

Локи мрачно кимна.

— Как? — попита Мади.

— Сключих сделка с един демон.

— Каква сделка?

— Обичайната — отговори Локи. — Услуга за услуга. Аз бях предал и двете страни, затова те решиха да ме използват за назидание. Заключиха ме в килия без прозорци и без врати, без „горе“ и без „долу“. Откъснат от всичко — или поне те така си мислеха. Но демонът ми подсказа начин да избягам.

— Как? — попита отново Мади.

— Има една река — каза Локи, — в далечния край на Хел. Реката Сън тече към Задгробния свят в неумолим галоп, повлякла всички недодялани мисли на Деветте свята. Докоснеш ли водата, рискуваш да полудееш или да умреш, и въпреки това аз избягах точно по река Сън — той млъкна, за да си накваси устата. — Едва не изгубих ума си в това премеждие, но накрая намерих път към съзнанието на едно бебе от Райдингс.

Локи печално посочи тялото си.

— Направих каквото можах с този облик — продължи той. — Но, честно казано, навремето изглеждах много по-добре. И все пак това е за предпочитане пред Задгробния свят — ето защо през последните няколкостотин години се спотайвах. Не ми се щеше на Сурт да му хрумне да навести старите си приятели.

Но мислите на Мади се гонеха като зимни облаци.

— Значи ти и Едноокият сте избягали по река Сън. Това не означава ли, че и другите са могли да го направят?

Локи сви рамене.

— Може би — каза той. — Но е опасно.

Мади го гледаше с пламъчета в очите.

— Но аз не съм дошла от там, нали? Не съм живяла в Древните времена…

— Не, ти си нова. Нова издънка от старото дърво — Локи й се усмихна жизнерадостно. — Чисто нов облик, без предишни притежатели, точно както предсказа Оракулът. Такива като теб ще построят наново Асгард след войната, а Один и аз ще се превърнем в тор. И, предполагам, разбираш, че предпочитам това да стане по-скоро късно, отколкото рано.

Мади кимна.

— Ясно. Хрумна ми нещо.

— Какво? — попита Локи.

Тя го погледна с блеснали очи.

— Ще отидем и ще вземем Шепнещия. Веднага, преди Едноокият да се е събудил. Ще го донесем под Хълма Червен кон. И ще го върнем в огнената яма. Така никой няма да го получи и нещата ще станат пак такива, каквито бяха.

Локи я наблюдаваше с любопитство.

— Така ли мислиш?

— Локи, трябва да опитам. Няма да стоя и да гледам как убиват Едноокия в някаква глупава война, която не може да спечели. Той е уморен. Не разсъждава трезво. Живее в миналото. Мисълта за Шепнещия така го е завладяла, че си въобразява, че има шанс. А ако той загуби, всички губят. Всичките Девет свята, каза Оракулът. Така че, разбираш ли, ако ми помогнеш да го върна…

Локи се изсмя подигравателно.

— Логиката ти е безупречна, Мади, както винаги — той извърна глава с явно съжаление. — Извинявай. Няма да се меся.

— Моля те, Локи. Аз ти спасих живота…

— И бих искал да си го запазя, ако нямаш нищо против. Генералът ще ме разкъса на парчета…

— Едноокият спи. Ще почива с часове. А и аз няма да му позволя да ти стори зло.

Очите на Локи грейнаха със зелен пламък.

— Искаш да кажеш, че ще ме вземеш под своя закрила? — попита той.

— Разбира се. Ако ми помогнеш.

Локи като че ли се замисли.

— Заклеваш ли се?

— В името на баща си.

— Разбрахме се — каза той и допи виното.

И толкова силно беше въодушевлението на Мади, и толкова голямо бе нетърпението й да тръгнат на път, че тя пропусна да забележи пламъчетата в очите на Хитреца, както и усмивката, която бавно разцъфтя на набраздените му от белези устни.

В Залата на Спящите цареше смут. Всички Ванир вече бяха будни и само Скади отсъстваше, но нито Идун, която бе говорила с Ловджийката, нито Фрейя, която дори не я беше видяла, можеха да дадат задоволително обяснение за случилото се.

— Казваш, че Локи е бил тук — процеди Хеймдал през златните си зъби.

— Така е — отговори Идун. — Беше зле.

— И щеше да е още по-зле, ако го бях видял — промърмори Хеймдал. — Е, какво е намислил и как така Скади го е оставила жив?

— И кое беше момичето? — попита Фрейя за трети или четвърти път. — Казвам ви, ако не бях толкова сънена и объркана, никога нямаше да й дам соколовата си премяна…

— Стига с тази соколова премяна — сопна се Хеймдал. — Искам да знам каква роля има Локи във всичко това.

— Ами — обади се Идун, — той спомена Шепнещия…

Пет чифта очи се устремиха към богинята на изобилието.

— Шепнещия? — попита Фрейр.

И Идун му разказа каквото знаеше. Как Шепнещият е на свобода, Один е заловен, Локи вероятно е в съюз с него, какви слухове се носят за Словото, като не пропусна да спомене и загадъчното момиче, успяло да разпечата леда и притежаващо неизвестни магически сили…