Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Сбъдва се — каза накрая Мади. — Спящите са будни. Орденът на Реда настъпва. Шепнещият каза, че Деветте свята ще бъдат изгубени… — тя преглътна от внезапния пристъп на гадене. — И все ми се струва, че аз съм виновна за всичко това. Аз събудих Спящите. Аз извадих Шепнещия. Ако го бях оставила в огнената яма… — момичето млъкна и се намръщи. — Но защо Генералът стои сам? Защо ние не сме до него? — Мади отново закрачи напред-назад из тъмната пещера. — Не исках да стане така! — кресна тя.

— Ако щеш вярвай — кисело отбеляза Локи, — и на мен не ми е никак приятно да съм тук. Но нямам избор, без Один досега да съм умрял. Фактът, че така или иначе има голяма вероятност скоро да умра, също не ме изпълва с ентусиазъм.

— Тогава ми кажи — рязко се обърна към него Мади. — Кажи ми истината. Коя съм аз в действителност? И защо съм тук?

Локи я изгледа с едва забележима усмивка на набраздените от белези устни.

— Истината? — попита той.

— Да. Цялата.

— На Генерала няма да му хареса — предупреди Хитрецът.

„Още една причина да й кажа“ — помисли си той и дълбоко в себе си се усмихна.

— Е, коя съм аз? — попита момичето. — И каква е ролята ми във всичко това?

Локи си наля вино.

— Името ти е Моди — започна той. — И Оракулът предсказа раждането ти много преди Рагнарьок, макар че, както се оказа, не е бил съвсем точен в определянето на пола. Но за едно беше категоричен: братята Моди и Магни ще бъдат първите деца на Новите времена, родени да построят наново Асгард и да сразят враговете на божествата. Затова носиш тази руна на дланта си. Аеск , Ясенът, е символ на обновлението и на всички Светове.

Мади сведе поглед към дланта си, където Аеск грееше в кървавочервено.

— Имам брат? — попита тя след кратко мълчание.

— Или може би сестра. Ако вече се е родила. Както казах, Оракулът не се оказа съвсем точен в предсказанието си.

— А… родителите ми?

— Тор, Копачът Гръмовержец, и Ярнсакса, която не му беше точно съпруга, а жена воин от отвъд планините. Така че както виждаш, сестричке, и ти имаш в жилите си кръв на демони, поне по майчина линия.

На Мади все още й се виеше свят от новите разкрития. Тя въртеше в устата си имената — Моди, Магни, Тор, Ярнсакса — като хапки от изискано непознато ястие.

— Но ако те са моите родители…

— Тогава как си се родила в семейство на селяни от долината? — Локи се усмихна с видимо задоволство. — Е, нали когато си била малка, постоянно са ти казвали, че не бива никога да сънуваш, че сънищата са опасни и че ако сънуваш, лошото пакостливо Пророческо племе ще излезе от Хаоса и ще дойде да открадне душата ти?

Мади кимна.

— Ами, оказва се, че донякъде са били прави — заключи той.

Момичето се умълча и Локи продължи разказа си.

— Да започнем от приятната част — каза той и си наля още вино. — Да започнем от Свършека на Всички неща. Рагнарьок. Гибелта на боговете. Падането на Аезир и Ванир, победата на Хаоса и цялата веселба. Неприятно време за твоя покорен слуга, все пак бях убит — и не от кого да е, а от онзи надут благодетел Хеймдал…

— Почакай — прекъсна го Мади. — И преди си го казвал. Наистина ли те убиха в Рагнарьок?

— Е, не е толкова просто — отвърна Локи. — Да, един мой облик загина. Но Смъртта е само един от Деветте свята. Някои Аезир намериха убежище там, където дори Сурт няма власт. Но не всички имахме късмет. Някои от нас попаднаха в Задгробния свят, който твоите хора наричат Проклятие…

— Черната крепост. Как беше там?

Погледът на Локи леко притъмня.

— Нищо не може да те подготви за Задгробния свят, Мади. Дори аз не бях виждал нещо подобно. Бях влизал в тъмници и дотогава мислех, че затворът е просто място със стени, тухли и пазачи — познатите прегради, едни и същи във всички светове. Но в Задгробния свят цари Безредието. Толкова е близко до Хаоса, че почти всичко става възможно: законите на гравитацията, перспективата, сетивата и материята се изкривяват и изместват, часовете и дните нямат смисъл, границата между действително и въображаемо е заличена. Как беше ли? Като удавяне, Мади, удавяне в океан от изгубени сънища.