Джоанн Харрис - Рунически знаци

Разбира се. Едноокият Один знаеше това. Всъщност той знаеше доста неща, които биха накарали енорийския свещеник да зяпне от почуда, но за голямо разочарование на Нат от задържането си насам не беше обелил и дума.

Е, ще го накараме да говори, помисли си разгневен свещеникът; но така или иначе това руническо клеймо, белязало обезобразената очна кухина на сляпото му око, говореше само за себе си.

Със сигурност говореше достатъчно на Екзаминатора. Ако станалото на Хълма го остави равнодушен, залавянето на Странника го докара почти до вълнение. Отначало той прояви признаци на раздразнение, когато го повикаха от Хълма, но щом видя това руническо клеймо и мъжа, нахално облегнат на стената в ареста, загуби голяма част от първоначалното си безразличие.

— Кой е този човек? — попита Екзаминаторът със сподавен глас.

— Един скитник — отвърна Нат, доволен, че най-после е намерил нещо, което да заинтригува жителя на Края на Света. Досега нищо не бе успяло да събуди интереса му: нито съобразителността на свещеника, нито заплахата под Хълма Червен кон, нито дори готварските умения на Етелбърта, чиято слава се носеше от тук до прохода Хайндарфел, че и оттатък него.

Всъщност предишната вечер, когато Етелбърта се нагърби със задачата да сготви вечеря на Екзаминатора (и то по най-добрите си рецепти, Нат можеше да го потвърди: прясно убит фазан, печен на скара, пържени гъби и медени кексчета с бадеми), членът на Ордена отказа всякаква храна, с изключение на хляб, горчиви билки и вода, като припомни и на двамата радостите на Въздържанието (второто Първично състояние на духовно блаженство), така че никой не яде почти нищо, Етелбърта изпадна в сдържан, но силен пристъп на истерия в кухнята и въпреки сляпото си възхищение от всички жители на Края на Света Нат доста се подразни от госта.

Сега в ареста свещеникът почувства, че усилията му поне отчасти са възнаградени.

Нат Парсън много се гордееше със сградата на ареста. Тя не беше голяма, горе-долу колкото кухнята в къщата му, но беше построена от хубав, здрав планински гранит и нямаше прозорци. Ако Мат Лоу бе успял да се наложи, изобщо нямаше да имат арест — допреди десет години нямаха — и поколения служители на реда използваха собствените си изби, за да заключват в тях задържаните пияници или длъжници.

Току-що завърналият се от пътешествието си Нат Парсън сложи край на тази разхайтеност. Радваше се, че го е направил: Екзаминаторът и сега ги мислеше за твърде изостанали. Въпреки това гостът остана заинтригуван от арестанта и Нат за кратко изпита чувство на гордост от бързината, с която бяха заловили Странника.

— Скитник? Името му?

— Известен е като Едноокия — отговори Нат, който се наслаждаваше на триумфа си.

Екзаминаторът го сряза.

— Не ме интересува с какъв прякор е известен — отсече той. — Истинското ти име, селянино! — сопна се на Едноокия, който седеше все така облегнат на стената; всъщност нямаше как другояче да седи, защото краката му бяха приковани с вериги към пода.

— Ще ти кажа името си, ако ти ми кажеш своето — отвърна Едноокият и оголи зъби в усмивка, а Екзаминаторът присви устни толкова силно, че бледата му уста стана почти невидима.

— Този човек трябва да бъде разпитан — каза членът на Ордена и пръстите му заиграха по златния ключ, единственото му украшение, окачено на въже около врата.

— Ще се заема с това — отвърна Нат. — Сигурен съм, че ние, Мат и аз, ще успеем да ви предоставим всички отговори на…

Но Екзаминаторът го прекъсна.

— Няма — заяви той с важен тон. — Ще следвате стриктно указанията ми. Първо, искам да ограничите изцяло движенията на задържания…

— Но, Екзаминаторе — възрази Нат, — как би могъл…

— Като казах да ограничите изцяло движенията му, селянино, имах предвид точно това. Искам да оковете ръцете му. Да запушите устата му. Не искам да мърда и кутрето си без мое разрешение. Ясно ли е?

— Да, господине — неохотно отговори Нат. — Може ли да попитам защо?

— Не можеш — отсече Екзаминаторът. — Второ, никой да не води никакви разговори със задържания, освен ако самият аз не издам заповед за това. Няма да се обръщате към него и няма да му позволявате да се обръща към вас. Трето, отвън пред вратата ще сложите стража, но никой няма да влиза без мое разрешение. Четвърто, незабавно ще изпратим съобщение във Вселенския град до Главния Екзаминатор, който отговаря за Архивите. Аз ще напиша писмото и то трябва да се достави по най-бързия начин. Разбираш ли?