Джоанн Харрис - Рунически знаци

Нат Парсън кимна.

— Накрая, ще преустановите всякаква дейност на Хълма. Машините да останат там, да се сложи охрана и никой да не припарва до могилата или до изкопите без изричното ми разрешение. Ясно ли е?

— Да, господине.

— А, и още нещо, Парсън — Екзаминаторът се обърна и измери Нат с поглед, пълен с неприязън. — Приготви ми стая в дома си. Ще се нуждая от работно място, голяма маса, материали за писане, камина, която не пуши, подходяща светлина — предпочитам восъчните свещи пред лоените — и пълна тишина, за да мога да размишлявам. Може да се наложи да остана тук няколко седмици, докато моите… началници дойдат да се заемат с положението.

— Разбирам.

Недоволството на Нат от това, че му говорят с такъв тон, поне отчасти бе заглушено от пристъп на въодушевление. Началниците му значи? Свещеникът имаше само смътна представа за сложната система от чинове и йерархии в средите на Екзаминаторите, но сега му се стори, че този Екзаминатор въпреки безспорното си чувство за превъзходство заема доста нископоставена длъжност в Ордена на Реда. Щяха да дойдат други служители, такива, които при правилен подход от страна на Нат можеха да се научат да ценят способностите на човек като него.

Сега той разбираше причината за резките обноски на Екзаминатора. Гостът беше притеснен, чувстваше се като в небрано лозе. Прикриваше неспособността си да се справи със самонадеяност и кроеше планове да баламоса Нат, за да обере лаврите от целия му труд. „Е, няма да стане, господин Въздържание — гневно си помисли свещеникът. — Един ден и аз може да се сдобия със златен ключ и на този ден ще се разкайваш, че някога си ме нарекъл селянин.“

Тази мисъл му се видя толкова привлекателна, че той се усмихна на Екзаминатора, и гостът от Края на Света, стъписан от свирепия блясък на усмивката му, отстъпи половин крачка назад.

— Е? — сопна се служителят на Ордена. — Какво чакаш? Ако случайно си забравил, до Края на Света има шестстотин мили и аз искам вестоносецът да тръгне преди залез-слънце.

— Да, господине — каза Нат и с бодра стъпка излезе от ареста, а Екзаминаторът, все още обезпокоен от усмивката му — „Този трябва да е малоумен, за да се хили така“ — докосна с пръсти ключа към Книга Слова и тревожно се зае да наблюдава стражите, които сложиха вериги на врата, на краката и на ръцете на Едноокия и ги приковаха към стената на ареста.

Предпазливостта на Екзаминатора се видя прекалена — дори малодушна — на свещеника. Нат обаче не притежаваше опита на този човек и не знаеше почти нищо за децата на Огъня. От друга страна, Екзаминаторът, който като всички други членове на Ордена нямаше име, а само жигосан на ръката номер, и преди се беше сблъсквал с демони.

Първата му среща с демон се състоя преди около трийсет години. Тогава той беше млад ученик, студент във Вселенския град, и не взе дейно участие в страховития процес. Но го запомни добре. Разпитът продължи близо четиринайсет часа и към края създанието изтощено, с разчупена руна — полудя.

Въпреки това двама Екзаминатори, въоръжени със Словото, и трима чираци с мъка го удържаха и когато най-после довлякоха виещия демон до кладата, той ги прокле с такава сила, че трима от тях ослепяха.

Младият ученик не забрави случката. След упорито учене той влезе в редиците на Ордена и избра да прекъсне следването си, за да се захване с по-активна работа, а след време оглави просветителската програма за Райдингс и по-далечните села и се зае да изкоренява злото навсякъде, където го срещне.

В замяна на тази своя жертва получи Словото. То рядко се даваше на младежи като него, особено такива, който не са довършили дванайсетата година от учението си, но в някои случаи се допускаха изключения, а и пътуващите служители на Ордена се нуждаеха от всяка защита, която можеха да получат.

При първото си излизане от Края на Света Екзаминаторът се сблъска с поне двайсет случая, за който си струваше да докладва в Отдел „Архиви“. Повечето от тях се оказаха фалшива тревога: измамници, мелези, странници от Външността и особняци без каквато и да било същинска сила. Той започна да се примирява с факта, че в повечето случаи всекидневната му работа ще се състои в изравяне на гоблински боклуци, засипване на свещени извори, събаряне на побити в кръг камъни и грижа за това старите безпорядъчни обичаи да си останат мъртви и погребани.

Но няколко пъти му се случи да види неща — тревожни неща, който осмисляха жертвата му. Сред тях беше и едноокият мъж от Малбри и Екзаминаторът се разкъсваше между надеждата, че най-после е открил нещо достойно за вниманието на Главния Екзаминатор, и страха, че може да му се наложи лично да се заеме със създанието.