Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Престани — отсече Мади.

— Само демонстрирах — отговори Шепнещият. — Говоря каквото трябва и не мога да мълча. Тази твоя руна е силна, да знаеш. Аз предрекох такива руни преди Рагнарьок. Предполагам, затова Едноокият е изпратил теб. Не е искал да рискува собствената си кожа.

Мади нищо не каза. Беше недоверчива към Шепнещия, но той потвърждаваше някои неща, казани от Локи. Разбира се, на Локи не можеше да се вярва, но на Оракула…

Може ли Оракул да лъже, мислеше си тя.

— Той иска да започне война — каза Шепнещият. — Второ Бедствие, за да премахне Реда веднъж завинаги. Една дума и хиляди ще умрат.

— Това пророчество ли е? — попита Мади.

— Говоря каквото трябва и не мога да мълча.

— Какво означава това?

— Говоря каквото трябва…

— Добре, добре. Какво друго виждаш? — сърцето на Мади биеше силно, зад каменистото лице на Шепнещия подскачаха и танцуваха светлини и цветове.

— Виждам войска, подредена за битка. Виждам Генерал, стои сам. Виждам предател пред портите. Виждам жертва.

— Не може ли да говориш малко по-ясно?

— Говоря каквото трябва и не мога да мълча. Мъртвите от залите на Хел ще се пробудят. И Безименният ще въстане, и Деветте свята ще бъдат изгубени, ако не се събудят Седемте спящи и Гръмовержецът не се освободи от Задгробния свят…

— Продължавай! — каза Мади.

Но цветовете на Шепнещия изведнъж помътняха и той отново заприлича на камък. И тогава тя долови нечие присъствие наблизо, крадливо движение в сенките, тихо изщракване на камъчета по пода. Бързо изрече заклинание — Нид бит неару , сключи ръце във формата на руната Наудр , после протегна ръка в тъмното и издърпа нещо дребно, с космати уши, златисти очи, покрито с броня от главата до петите.

— Пак ли ти! — възкликна Мади смаяна.

Любопитството на Захар накрая беше надделяло.

— Убий го — каза Шепнещият.

Мади гледаше замаяния гоблин.

— Шпионираше ли?

— Убий го — повтори Шепнещият. — Не го оставяй да се измъкне.

— Няма — отвърна Мади. — Ще престанеш ли да ме караш да убивам? Познавам този гоблин — продължи тя. — Той ме доведе дотук.

Шепнещият гневно изсумтя.

— Какво значение има? Искаш ли да съобщи за нас?

Захар погледна Мади и предпазливо примижа.

— Да съобщя ли? — обади се гоблинът. — Та аз нищичко не знам, не ми и трябва. Прочее — добави той във внезапен прилив на вдъхновение, — май че си загубих паметта, не помня нищо, ама хич. Тъй че няма за какво да се тревожите, че нещо съм чул, вървете си по пътя, а пък аз ще си кротувам…

— О, стига — сряза го Шепнещият. — Всичко е чул.

Захар направи физиономия на обидено стъписване.

— Знам — каза Мади.

— Тогава? Нямаме избор. Веднага щом му се отвори възможност, ще съобщи на господаря си. Защо просто не го убиеш, бъди добро момиче и…

— Замълчи — отговори тя. — Никого няма да убивам.

— Това са думи на дама, госпожичке — каза Захар облекчен. — Недей да слушаш онова лошо нещо. Върви си по живо, по здраво при Окото на Коня. Няма какво да се заседяваш тук, нали?

— Млъкни, Захар. Ти ще ни отведеш в Горната земя.

— Какво? — сопна се Шепнещият.

— Е, явно не можем да го оставим тук, а трябва да намерим сигурен път за излизане от Хълма. Затова си помислих…

— Чу ли изобщо какво ти казах?

— Ами…

— Аз току-що изрекох голямо пророчество — продължи Шепнещият. — Имаш ли представа с каква привилегия беше удостоена? Четиристотин години в онази гърмяща яма Звездното куче всеки ден ме тормозеше и аз не му казах нито дума.

— Не трябваше ли да кажеш всичко това на Едноокия?

Шепнещият издаде звук, подобен на подсмъркване.

— Виж какво стана миналия път — отвърна той. — Този глупак се остави да го убият.

В този момент те чуха шума. Далечен тропот точно над главите им, прекалено равномерен, за да е случаен, от който кухият Хълм се разтресе и каменните стени потрепериха.

Бум-бум-бум.

Бум-бум-бум.

— Какво е това? — попита Мади.

— Неприятности — отговори Шепнещият.

Според Мади звуците наподобяваха оръдейни изстрели, според Захар Народът от Тунелите се трудеше, може би добиваше или копаеше нещо. Изведнъж се разнесе шум от падащ чакъл, който се посипа по стълбата от висините на тавана.

— Какво става, Захар?

Захар сви рамене по своя изразителен начин, с цяло тяло.

— Като че ли идва от Окото на Коня — каза той. — Май че пак твоите хора се навъртат там. Доста шум вдигат напоследък.

Мади се зачуди колко ли време е прекарала под земята. Един ден? Два дни?