Джоанн Харрис - Рунически знаци

Но този път той чувстваше, че става нещо, нещо повече от обичайното напрежение между Хората и Феерия. Носеха се слухове, мярна се и конник на едър боен жребец, препускащ в галоп обратно към Хайндарфел. Имаше и миризма като на тамян и изгоряло стърнище, а преди половин час Капитанът се върна от поредното си разузнаване с увит около главата парцал и свиреп блясък в очите, постави охраната си в пълна бойна готовност и се затвори в покоите си, откъдето се зъбеше на всеки гоблин, който дръзваше да се приближи.

Захар знаеше, че е по-добре да не му се мярка пред очите. Той постъпи така, както правеше винаги при подобни обстоятелства: скри се на сигурно място с намерението да се подкрепи със сливов сладкиш, парче зряло сирене и малко буре силно бренди, с което се беше сдобил преди няколко седмици. Тъкмо се настани удобно, когато до слуха му долетяха гласове, единия от които той веднага разпозна: беше гласът на Мади.

Дългът му недвусмислено повеляваше да спре момичето. Такива бяха нарежданията, повече от ясни — нареждания, дадени от самия Капитан — а Капитанът знаеше как да създава неприятности на онези, които не изпълняват нарежданията му.

От друга страна, разсъждаваше Захар-в-Чувал, всеки, успял да притесни Локи, внушава страхопочитание. В този случай най-добре би било да не демонстрира излишна храброст, а да кротува и да допие брендито.

Планът му беше добър и щеше да се увенчае с успех, както по-късно си даде сметка Захар, ако не беше проклетото му любопитство — същото, което и първия път го отведе при момичето, — и ето че сега то отново надделя и го подтикна да се промъкне в тъмното в опит да подслуша какво си говорят гласовете.

Те като че ли спореха.

Много скоро Мади разбра, че Шепнещият изобщо не й е благодарен за освобождаването си. В часовете след измъкването им от залата, докато вървеше, нарамила омотаното си на вързоп палто с увития в него предмет, тя неведнъж се прокле, че планът й се е оказал толкова успешен.

Мади мислеше колко прав излезе Едноокият. И на вид, и на пипане Шепнещият приличаше на парче скала. Наподобяваше стъкло с вулканичен произход — може би обсидиан или някакъв вид кварц, но при по-внимателно вглеждане се виждаше лицето му: крив нос, сърдита уста, очи, в които блестеше злобна съобразителност.

А колкото до нрава му… Все едно да си имаш работа със сприхаво старче. Нищо не му харесваше. Нито как се движеха твърде бавно, но щом Мади ускореше крачка, тръскането му причиняваше неудобство — нито говоренето й, нито мълчанието й, а най-вече фактът, че отиваха при Едноокия.

— Ах, военачалникът! — мърмореше Шепнещият. — Аз не съм негова собственост, никога не съм бил. Мисли си, че още е Генерал. Мисли си, че още може да командва.

Мади, която не за пръв път чуваше тази тирада, не каза нищо. Вместо това се съсредоточи върху пътя, който беше каменист и осеян с дупки.

— Самонадеян както винаги. За какъв се мисли, а? Баща на всички богове! Друг път…

— Сигурно щеше да е по-добре да си останеш в огнената яма — измърмори Мади под носа си.

— Какво? Говори по-високо!

— Чу ме.

— Сега ти ме чуй — сопна се Шепнещия. — Мисля, че не знаеш с какво си имаш работа. Да знаеш, че не съм ти обикновен камък. Попадна ли в лоши ръце, мога да избухна като снаряд.

Мади не му обърна внимание и продължи да върви. Беше й трудно. Шепнещият беше тежък и неудобен за носене, а всеки път, когато й се приискаше да спре за почивка, тя си представяше как Локи ядосан, с възстановени сили и жаден за отмъщение — тича по коридора след нея. Мади правеше каквото може, за да прикрие следата си, като на определени интервали я зачеркваше с руната Ир или се връщаше назад по собствените си стъпки. Надяваше се това да го забави или да го заблуди, но не можеше да бъде сигурна.

Шепнещият не пропускаше да я упрекне за състраданието й.

— Трябваше да го убиеш, когато имаше възможност — каза той за двайсети път. — Той беше безпомощен, в безсъзнание, изцяло в наша власт. Или можеше да го оставиш там, изпаренията сигурно щяха да го довършат. А ти какво направи? Спаси го. Измъкна го на чист въздух. Превърза главата му. Кажи-речи, сложи го да си легне — какво следва, чаша мляко и рохко яйце?

— Ох, престани — сряза го Мади.

— Ще съжаляваш — каза Шепнещият. — Той ще ти донесе само неприятности.

Все пак трябваше да му се признае, помисли си Мади, нещото имаше основателна причина да изпитва неприязън към Хитреца. Докато вървяха към Горната земя, Шепнещият й изреди многовековен списък с жалби срещу Локи: като се започне от приемането му в Асгард и суматохата, която бе създал там, и се свърши с изненадващото му появяване стотина години след Рагнарьок, при това на най-невероятното място — в катакомбите на Вселенския град в далечния Край на Света.