Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Два пъти — поправи го Мади.

— Както и да е — каза Локи.

Мади се замисли за момент. Осъзна — с известно закъснение — че всъщност не знае много за силите на Локи. Със сигурност го беше надвила — дали? Битката беше неравна. Мади го изненада. Или, помисли си тя, може би той я остави да го изненада. Може би и това беше част от плана му.

В главата й се тълпиха мисли. Какво знае за Шепнещия? Локи каза, че това е Оракул. Сила от Древните времена, стар приятел на Едноокия, враг на Хаоса. По думите на Локи Оракулът го мрази, не говори с него, само му се подиграва. Но Едноокият каза, че Шепнещият ще дойде при нея, а възможно ли е, помисли си тя изведнъж, Локи също да го е разбрал по някакъв начин…

Възможно ли е, размишляваше Мади, той да я подвежда? И вместо да се опитва да измъкне Шепнещия, Локи всъщност не дава на другите да го измъкнат?

А дали не е възможно самият Локи да е вързал Шепнещия в огнената яма, след като не е успял да го принуди да му служи?

В края на краищата, огънят е неговата стихия. Възможно ли е всичко това да е грижливо заложен капан, който има за цел да подмами Едноокия в Долната земя, където Локи в продължение на векове се е подготвял за очаквания сблъсък?

— Е? — нетърпеливо попита той.

Е, беше твърде късно да си губи времето с въпроси. Вчерашната бира е тазсутрешна пикня, казваше Лудата Нан, което, с други думи, означаваше, че ако някой ще измъкне Мади от тази бъркотия, това ще е самата тя.

— Е?

Мади въздъхна. В главата й започнаха да се оформят наченки на план за действие. Отчаян план, но той беше единственото, което можа да й хрумне за такова кратко време.

— Добре — каза тя. — Но първо трябва да ми го покажеш.

— Какво да ти покажа?

— Шепнещия.

Мади го последва към средата на залата с огнището, като се стараеше да не го изпуска от поглед. Той прие да изпълни искането й с привидна доброжелателност, но цветовете му леко помръкнаха, което подсказваше, че не му е много приятно. Тя знаеше, че е коварен — всъщност Локи беше самото коварство — и ако вече подозираше какво е намислила, не можеше да се предвиди как ще реагира.

Те се приближиха към огнената яма и се скриха зад една скална издатина, докато пръскането на гейзера отслабна. После в краткия промеждутък между две изригвания Локи пристъпи напред и застана на ръба на ямата.

— Стой настрана — каза той на Мади. — Може да стане опасно.

Тя видя как Локи застана неподвижно, цветовете му внезапно грейнаха ярко, а палецът и кутрето на дясната му ръка оформиха руната Ир .

По лицето му изби пот, той сви юмруци и стисна очи, сякаш се приготвяше за мъчително изпитание. Сега поне не се преструва, помисли си Мади. Тя чувстваше какви усилия полага Локи, виждаше треперенето на мускулите му и напрежението във всяка част от тялото му, застинало в очакване на Шепнещия.

Дори когато гейзерът започна да се пробужда и приглушеното клокочене прерасна в гърлено ръмжене, Локи не помръдна, а продължи да чака въпреки опасността, търпелив като рибар, който дебне пъстърва.

Изминаха две минути и Мади вече чуваше как гейзерът се надига като неудържим рев в гърлото на гигант.

Тогава Локи направи почти незабележимо движение.

Ако не го наблюдаваше внимателно, Мади изобщо нямаше да го види, защото начинът му на действие беше много различен от нейния. Благодарение на Едноокия тя се бе научила да поставя на първо място предпазливостта и точността, да подмамва руните към целта, вместо да ги мята, да се отнася грижовно с тях като с нещо, което в противен случай може да избухне.

Но Локи беше бърз. Застанал като въжеиграч на ръба на ямата, от която към него се стрелна стълб пара, той вдигна глава и направи странно светкавично движение с ръка. В същото време прие огнения си облик — чертите му станаха едва различими в играещите пламъци — и с плавно движение хвърли няколко руни към стълба като шепа фойерверки.

Мади нямаше време да ги прочете всичките. Стори й се, че разпознава Иза и Наудр , но коя беше пъргавата руна, която се завъртя като кленово листо в клокочещия поток, и онази, която се пръсна на десетина лъскави частици, щом я докосна пламъкът?

Тя обаче не успя да се замисли над този въпрос, защото в същия миг гейзерът изригна. Стълбът пара се заби в тавана и в нажежения въздух се разлетяха скални късчета. А в стълба за миг сред буйния поток от дим и пламък Мади зърна нещо, което изскочи като коркова тапа от бутилка, и отчасти чу, отчасти усети мълчаливия му зов…