Джоанн Харрис - Рунически знаци

— И може би е най-добре да си остане скрит — каза Локи. — Освен ако Один не ти е дал нещо, което да помогне. Сияние, средство, може би дума?

— Не — отговори Мади. — Дори най-просто заклинание.

Локи поклати глава възмутен.

— В такъв случай се откажи. Все едно да се мъчиш да хванеш луната с примка от конец.

Мади се замисли за това.

— Значи смяташ, че е безнадеждно? — попита тя след кратко мълчание. — И няма никакъв начин да се извади от там?

Локи сви рамене.

— Повярвай ми, опитах. Ако Генералът иска да говори с него, ще трябва лично да слезе тук.

— Може би — Мади продължаваше усилено да размишлява.

— Знаеш ли, трябва да му кажеш. Рагнарьок свърши. А що се отнася до Реда, за него всички сме врагове. Може би трябва да преосмислим пристрастията си. Да забравим разприте. Да започнем от начало.

— Ти си предал Аезир — отвърна Мади. — Не си с всичкия си, ако си мислиш, че той изобщо някога ще те приеме обратно.

— Аезир!

Неочаквано за нея думите й попаднаха в целта: очите на Локи в миг засвяткаха от непресторен гняв. И цветовете му пламнаха, призрачно виолетовото стана огненочервено.

— Те правеха само едно: използваха ме, когато им беше изгодно. Изпаднеше ли някой в беда, винаги се започваше: „Моля те, Локи, измисли нещо.“ Щом всичко свършеше, идваше ред на: „Марш в колибката“, без дори едно „благодаря“. В Асгард аз винаги бях гражданин втора класа и никой от тях не пропускаше да ми го напомни.

— Но ти си се бил срещу тях в Рагнарьок — възрази Мади, която започваше да изпитва по-голяма симпатия към тази опасна личност, отколкото смееше да признае.

— Рагнарьок! — презрително възкликна Локи. — На чия страна очакваха да застана? Аз нямах страна. Аезир ме бяха изоставили, Ванир открай време ме мразеха, а за Хаоса бях предател, който заслужава да умре. Никой не ме приемаше, затова аз както винаги се погрижих за Номер Едно. Вярно, пътьом може и да съм си разчистил сметките с този или онзи. Но от моя гледна точка всичко това е минало. Генералът няма защо да се страхува от мен.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мади.

Локи й отвърна с кривата си усмивка.

— Мади, аз се крия в Долната земя от кажи-речи петстотин години. Вярно, че тук не е като в Черната крепост, но не е и самото блаженство. Тук вони, тъмно е, гъмжи от гоблини и трябва да имам очи и на гърба… Освен това, ако правилно разчитам знаците, много скоро ще дойде време, когато никой от нас няма да е в безопасност, когато и в най-дълбоката дупка няма да можем да се скрием от враговете си.

— Е, и?

— Уморих се да се крия — каза Локи. — Искам да си отида у дома. Искам пак да видя небето. Но което е по-важно, искам Генералът да обясни на всички други, които може би още ми се сърдят, че официално се връщам на страната на боговете.

Той млъкна и на лицето му се изписа тъга.

— Предстои война. Усещам я. Не ми трябва Оракул, за да го разбера. Редът вече е тръгнал на поход и разпространява Словото из Средните земи. Один знае, според моите съгледвачи той е прекарал последния век в пътувания от тук до Края на Света и обратно, следил е напредъка му, опитвал се е да разбере колко време ни остава. Аз мисля, че то току-що е изтекло. Затова му трябва Шепнещият. Що се отнася до мен — Локи широко се усмихна и остави бутилката, — Мади, нищо не мога да направя. Хаосът е в кръвта ми. Има ли война, аз искам да се бия.

Мади дълго време мълча.

— Тогава му го кажи — накрая отсече тя.

— Какво, да се срещна с него горе? — възкликна Локи. — Май че не си с всичкия си, дете.

— Наистина ли мислиш, че Едноокият ще дойде при теб?

— Ще му се наложи — каза Локи. — Ако иска Оракула. С такъв съюзник няма да има тайна, план или стратегия на Реда, които да останат скрити за него. Иначе не може да се надява, че ще спечели войната. А със сигурност не бива да допуска Оракулът да попадне в ръцете на врага — Локи се усмихна. — Така че както виждаш, Мади, той няма друг избор, освен да приеме моите условия. Доведи Один при мен и аз ще го оставя да поговори с Шепнещия. Ако ли не, тогава, честно казано, не знам какви шансове ще има, когато Редът стигне дотук.

Мади се намръщи. Всичко това й се струваше някак твърде лицеприятно. Тя вече беше изпитала силата на чара на Локи, но знаеше и каква репутация има и беше наясно, че мотивите му рядко са почтени. Погледна го и видя, че той я наблюдава с опасен блясък в огнените си очи.

— Е? — попита Локи.

— Нямам ти доверие — каза момичето.

Той сви рамене.

— Малко хора ми имат доверие. Но защо? Ти си силна. Веднъж вече ме надви.