Джоанн Харрис - Рунически знаци

Въпреки това Захар очевидно изпитваше голямо страхопочитание към личността, която наричаше Капитана, и момичето разбра, че е по-добре да не изправя новия си съюзник пред твърде силен конфликт на интереси.

— И кой е този твой Капитан?

Гоблинът подсмръкна и извърна поглед.

— Хайде, Захар. Не може да няма име.

— Има, то се знае.

— Е?

Гоблинът изразително сви рамене. Това беше движение, което тръгна от върховете на косматите му уши и завърши чак при ноктите на краката му и от което всяка брънка от ризницата му потрепери.

— Викай му Небесен Катерач, ако щеш, или Горски Ножар, или Разкривена Уста, или Орлов Поглед, или Кучешка Звезда. Викай му Празноглав, викай му Вълкодан.

— Не прякорите, Захар. Истинското му име.

Гоблинът направи физиономия.

— Да не мислиш, че ще ми го каже?

Мади потъна в размисъл. Едноокият я беше предупредил, че може би не е единственият заинтересован от съкровището под Хълма, а сложната система от магии и заклинания, на които тя се бе натъкнала по пътя си, затвърждаваше подозренията му. Но възможно ли беше гоблинския Капитан, по всяка вероятност също гоблин, или може би едър пещерен трол; да е онзи, за когото приятелят й говореше? Едва ли. Никой гоблин не би могъл да изплете такава мрежа от капани.

И все пак, разсъждаваше тя, струва си да се разбере нещо повече за този Капитан, за да се види каква заплаха може да представлява. Но Захар беше досадно уклончив, вниманието му трудно се задържаше върху един предмет и когато разговорът се завъртя около подробности и въпроси като „къде“, „защо“ и „как“, той просто загуби интерес.

— И какъв е твоят Капитан? — попита Мади.

Захар се намръщи и се почеса по главата.

— Чини ми се, най-му приляга думата „неуловим“ — отговори той след дълъг размисъл. — М-да, тъкмо таз дума търсех. Неуловим и лош-ш-ш. И лукав.

— Исках да кажа, как изглежда? — поясни Мади.

— Моли се да не го видиш — загадъчно отговори Захар.

— Прекрасно — каза тя.

Те мълчаливо тръгнаха напред.

Според легендата светът под Средните земи е разделен на три нива, свързани помежду си от една голяма река. Долната земя е населена от Планинския народ: гоблини, тралове и джуджета. Под него е царството на Хел, традиционно считано за обител на мъртвите, после Сън, един от трите големи ръкава на Речния котел, и накрая, в самото преддверие на Хаоса, Задгробният свят, наричан от някои Черната крепост, чиято порта се охранява от Сурт Разрушителя и където самите богове нямат власт.

Мади, разбира се, вече знаеше това. Всичко, което Едноокият й бе казвал във връзка с географията на Деветте свята, беше точно и изчерпателно. Но тя не си бе представяла чудовищната необятност на Долната земя, безбройните коридори, тунели, ниши и хралупи, които се намираха под Хълма. Там имаше процепи и пукнатини, и дупки, и долчинки, и землянки, и бърлоги, и странични разклонения, и складове, сводове и пещери, ями и лабиринти, килери и скривалища. И след часове, както й се стори, лутане из тях въодушевлението на Мади от това, че се намира в приказните подземни зали, започна видимо да се изпарява и тя постепенно осъзна, че дори с помощта, която Захар неохотно й оказваше, трудно би могла да обходи и една стотна от тях.

Натъкнаха се на гоблини само на горното ниво в главната галерия. Създанията с котешки муцуни, златисти очи и катеричи опашки, облечени в ризници, парчета плат и кожи, почти не обърнаха внимание на Мади и на спътника й.

Те не бяха единствените обитатели там. Докато препускаше по оживените коридори, момичето мина покрай десетки други живи твари, погълнати от своите работи и лишени от любопитство също като гоблините: Народът от Тунелите с цвят на кожата като глината в родната им земя, с големи челюсти и малки очички без клепачи, Планинският народ, Небесният народ, Дървесният народ, дори неколцина представители на Хората, които се озъртаха крадешком, скрити под качулки, с тояги в ръце и бали със стоки на гръб.

— Да, девойче, тук винаги има някой, който търгува с Доброто племе — каза Захар, когато Мади сподели наблюденията си. — Да не мислиш, че само ти си намерила пътя дотук? И че Окото е едничката врата към недрата на Хълма?

По-надолу не беше толкова оживено и магиите бяха по-малко. Там имаше хранилища, скривалища, спални помещения, складове за храна. Мади беше започнала да огладнява и се изкушаваше да нахълта в някой от последните, но гоблините не са особено претенциозни по отношение на това, което ядат, и тя се беше наслушала на твърде много истории, за да рискува. Вместо това пребърка джобовете си, намери сърцевина от ябълка и шепа лешници и си напрани с тях малка незадоволителна закуска — решение, за което после щеше да съжалява.