Джоанн Харрис - Рунически знаци

Мади използва Ир , Защитника, за да се прикрие, но въпреки това беше сигурна, че при толкова много капани не може да не е изпратила няколко предупредителни сигнала. Тя с безпокойство се запита що за паяк би могъл да живее в такава сложна паяжина, замисли се за Едноокия и за онзи — приятел или враг — който го плашеше и който може би дебнеше в очакване в дълбините на Хълма.

Какво търся, чудеше се Мади, и какво знае Едноокият за Древното съкровище?

Е, имаше само един начин да разбере, а и самият факт, че се намираше под Хълма, беше достатъчно вълнуващ — поне засега. Тя се запита колко ли надълбоко се спуска тунелът и в този момент усети рязка стръмнина под краката си, изведнъж тесните стени изчезнаха и пред нея се разкри огромен подземен каньон, толкова широк, че докъдето погледът й стигаше, Мади виждаше лабиринт от тунели, просторни пещери и зали.

Тя дълго гледа и се чуди. Тунелът завършваше със стръмни стъпала, издълбани в скалата, които водеха надолу към широка галерия, която се пресичаше с други коридори, на места в стените й зееха входове към пещери, а в дъното се виждаха нещо като висящи мостове, осветени от факли или окачени фенери.

Мади очакваше да има една пещера, може би един тунел. Но те бяха стотици — не, хиляди — пещери и тунели. От дъното на каньона се чуваше шум на течаща вода. Въпреки фенерите беше прекалено тъмно, за да се вижда реката, но момичето предположи, че тя е широка и бърза, ревеше като вълк с гръклян, пълен с камъни.

Тук също имаше заклинания и следи: зелени фосфоресциращи лъчи, стените искряха от късчета слюда и там, където по скалата се стичаше вода, протягаха пръсти цветя с мускусен аромат: бледите тъжни лилии на Долната земя.

— Богове — възкликна Мади, — откъде да започна?

Като за начало й трябваше повече светлина. Тя вдигна ръка и образува Сол , Слънцето, върховете на пръстите й светнаха и кристалите по стъпалата и стените се озариха от внезапен блясък.

Не беше достатъчно, за да освети голямото пространство пред себе си, но все пак се почувства малко по-добре, ако не за друго, то, защото така имаше по-малка вероятност да падне по стъпалата. В същия момент й се стори, че вижда нещо до лакътя си — нещо, което потъна в сенките веднага щом грейна светлината, — и почти без да се замисля, хвърли Наудр като мрежа и я издърпа с едно щракване с пръсти.

— Пак ли ти? — възкликна Мади, когато видя какво е уловила.

Гоблинът започна да плюе, но не можа да се измъкне.

— Престани! — сопна се тя и придърпа по-здраво руната.

Създанието направи физиономия, но спря да мърда.

— Така е по-добре — каза Мади. — А сега, Забраденкрал — гоблинът изпъшка, — искам да стоиш тук, при мен. Този път няма измъкване, разбра ли?

— Уф! — пак изпъшка той. — Толкоз суетня за една глътка бира.

Въпреки това остана неподвижен, вперил в Мади кехлибарените си очи и оголил острите си зъби.

— Защо ме следиш?

Гоблинът сви рамене.

— От любопитство, какво друго?

Мади се разсмя.

— Освен това знам името ти.

Гоблинът не отговори, но очите му блеснаха.

— „Има ли име, питомно е.“ Така е, нали?

Гоблинът пак мълчеше.

Момичето се усмихна, зарадвано от неочаквания си късмет. Не знаеше колко дълго ще има власт над гоблина, но с помощта на съюзник, макар и недоброволен, задачата й в Долната земя можеше да се окаже по-лесна.

— Слушай ме сега, Забраденкрал…

— Викат ми Захар — сърдито отсече гоблинът.

— Как?

— Захар. Ти глуха ли си? На галено от Захар-в-Чувал. Е? Да не мислиш, че някой от нашите ще ходи да разправя на хората как е същинското му име?

— Захар-в-Чувал? — повтори Мади.

Захар се намръщи.

— Тъй ни кръщават нас от Доброто племе — каза той, — Захар-в-Чувал, Клъвни-Короната, Маринован-на-Вятъра. Аз не прихвам, като ти чуя името, нали?

— Извинявай, Захар — отговори Мади, като се мъчеше да остане сериозна.

— Добре. Нищо лошо не е станало — заяви Захар с достойнство. — Кажи сега за какво съм ти притрябвал.

Мади се надвеси над него.

— Трябва ми водач.

— Трябва ти цяр за болната ти глава — отсече гоблинът. — Щом Капитанът научи, че си тук…

— Тогава ще се погрижиш да не научи — каза тя. — Аз не мога да се ориентирам сама тук…

— Гледай сега — прекъсна я гоблинът, — ако си дошла за бирата, мога да ти я върна, лесна работа…

— Не съм дошла за бирата — отвърна Мади.

— Тогава за какво?

— Не знам какво е — каза тя. — Но ти ще ми помогнеш да го намеря.

Трябваха й няколко минути да убеди Захар, че той няма избор. Но гоблините са простовати създания, а и на него му беше ясно, че колкото по-бързо Мади получи каквото желае, толкова по-скоро ще се махне от очите му.