Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Гоблините ли имаш предвид? — попита Мади.

Едноокият бавно поклати глава.

— Гоблините, както и техният Капитан, знаят за теб от деня, в който си се родила. Но досега не са имали причина да се страхуват от дарбите ти. Бъди сигурна, че след случката от тази сутрин всичко ще се промени.

— Какво искаш да кажеш? — тревожно попита момичето.

— Искам да кажа, че този техен Капитан не е глупав и ако заподозре, че ние се интересуваме от… съкровището…

— Тоест, гоблините могат да намерят златото?

Едноокият нетърпеливо изсумтя.

— Златото? — възкликна той. — Врели-некипели!

— Нали каза, че под Хълма има съкровище.

— Така е — потвърди Едноокият, — има. — Съкровище от Древните времена. Но не злато, Мади — нито кюлчета, нито жила, нито жълтици.

— Тогава що за съкровище е това? — попита момичето.

Странникът помълча.

— Наричат го Шепнещия .

— И какво е то? — попита Мали.

— Не мога да ти кажа. Може би след време, когато сме в безопасност.

— Но ти знаеш какво е, нали?

Едноокият запази хладнокръвие, макар и с известно усилие.

— Мади, сега не му е времето. Това… съкровище… може да се окаже колкото ценно, толкова и опасно. Рисковано е дори да говорим за него. И в много отношения щеше да е по-добре, ако беше останало заспало и забравено — той запали лулата си с помощта на огнената руна Каен , която образува с ловко щракване с пръсти. — Но сега е будно, за добро или за зло, и най-голямата опасност е някой друг да го намери да го намери и да го използва.

— Кой друг? — попита Мади.

Странникът я погледна.

— Друг като нас, разбира се.

Сърцето на Мади заби по-силно от чуковете ма баща й.

— Като нас? — възкликна тя. — Има и други като мен? Познаваш ли ги?

Едноокият кимна.

— Колко са? — попита момичето.

— Има ли значение?

— За мен има — отсече Мади.

Имаше и други, а Едноокият никога не й беше споменавал за тях. Кои бяха те? Къде бяха? И ако той през цялото време е знаел за тяхното съществуване, то тогава…

— Мади, знам, че ти е трудно. Но трябва да ми вярваш. Повярвай ми, като ти казвам, че дори да съм крил от теб, дори да съм те подвеждал понякога…

— Ти си ме лъгал — прекъсна го тя.

— Лъгал съм те заради твоята безопасност — търпеливо й обясни Едноокият. — Вълците от различни глутници не ловуват заедно. А понякога дори се нахвърлят едни срещу други.

Мади го погледна, очите й пареха.

— Защо? — настоятелно попита тя. — Какво представлява Шепнещият? Защо е толкова важен за теб? И изобщо откъде знаеш толкова много за него?

— Търпение — каза Едноокият. — Първата ни работа е Шепнещия. Обещавам ти, че после ще отговоря на всичките ти въпроси. Но сега… Моля те, имаме работа за вършене. Хълмът не е отварян от стотици години. Ще има защити, които ще ни спират. Руни за намиране. Магии за разваляне. Ето… Ще ти трябва това.

Той извади от вързопа си нещо, което й се стори познато, и й го подаде.

— Какво е?

— Лопата — отговори Странникът. — Защото магията, като всичко друго, е една десета гениалност и девет десети къртовска работа. Трябва да разкопаеш очертанията на Коня на дълбочина около четири-пет пръста. Може да отнеме време.

Мади го изгледа подозрително.

— Виждам, че лопатата е само една каза тя.

— Геният не се нуждае от лопата — сухо отвърна Едноокият и седна на тревата да допуши лулата си.

Работата се оказа продължителна и тежка. Конят беше дълъг двеста стъпки от муцуната до опашката и вековете атмосферно влияние, злонамереното и небрежно отношение, бяха разрушили някои от най-изящните му черти. Но глината на Хълма беше гъста и твърда, а Конят беше направен така, че да издържи векове, и на равни интервали бяха вкопани защити и руни, за да запазят очертанията му.

Те ще бъдат девет, предрече Едноокият, по една за всеки от Деветте свята, и за да влязат, двамата с Мади ще трябва да ги намерят всичките.

Той намери първата, надраскана върху речен камък и заровена под опашката на Коня.

— Мадр , Средните земи. Народът. Добро начало — каза Едноокият и докосна руната, за да я накара да светне. Прошепна заклинание — Мадр ер молдар ауки — и изведнъж едно място при главата на Коня грейна, озарено от лъч светлина, и почти веднага под пласта трева Мади намери руната Ир .

Ир. Долната земя. Основата. Сега работата ще тръгне по-бързо.

Така и стана. Ир освети пътя към Раедо , Външността, скрита под корема на Коня, оттам към Логр , Морето, в устата на Коня.