Джоанн Харрис - Рунически знаци

Но най-вече учеше руните. Имената им, значенията им и как да ги образува с пръсти.

Как да ги дълбае върху камъни за гадаене, да ги хвърля и разчита, за да надникне в бъдещето, или да ги връзва в царевични кукли, да ги превръща в ясенови пръчки, да вплита рунически стихове в заклинания, да ги пуска като жабки по вода, да ги хвърля като фойерверки или да нрави сенките им с пръсти.

Научи се да използва Ар за добра реколта.

Тир , за да може копието на ловеца да улучва целта.

Логр , за да намира вода под земята.

На десет години Мади вече знаеше всичките шестнайсет руни от Древното писмо, различни нечисти руни, привнесени от чужди места, и няколкостотин иносказания и заклинания. Тя знаеше, че Едноокият пътува под знака на Раедо Странника — макар че неговата руна беше обърната и следователно на лош късмет, което означаваше, че по пътя му са го сполетявали много премеждия и злополучия.

Руната на Мади не беше нито разчупена, нито обърната. Но според Едноокия това беше нечиста руна, не от Древното писмо, което я правеше непредсказуема. Нечистите руни са странна работа, казваше той. Едни действат, но не добре. Други изобщо не действат. А трети се отклоняват от предначертанието си, леко, небрежно кривнат нанякъде, измятат се като стрели, които дълго са стояли на дъжда, и рядко улучват целта, ако изобщо го правят.

И псе пак, казваше Странникът, да имаш руна е подарък. Руна от Древното писмо, необърната и неразчупена, е дар, на който никой не може да се надява. Някога боговете са подарявали такива сили. Сега хората правят каквото могат с малкото, което е останало.

Но нечиста или не, руната на Мади беше силна. Тя бързо изпревари стария си приятел, защото неговата магия беше слаба и бързо се изтощаваше. Нейният мерник беше точен като неговия, ако не и по-добър. А и Мади бързо се учеше. Тя изучи хуг-рунар , руните на мисълта, риста-рунар , изсечените руни, и сиг-рунар , руните на победата. Изучи руните, които дори Едноокият не владееше, нови руни и нечисти руни без имена и без стихове, и въпреки това учителят й установи, че Мади иска да знае повече.

Тогава той й разказа предания изпод Хълма, за змията, която живее в корените на Игдразил и яде основите на света. Разказа й за побити камъни и изгубени скалисти острови, за омагьосани кръгове, за Подземния свят и Задгробния свят, и земите на Съня и Хаоса отвъд тях. Разказа й за Наполовина родената Хел и за Йормунганд, Световната змия, и за Сурт Разрушителя, господаря на Хаоса, и за Ледените хора, и за Народа от Тунелите, и за Ванир, и за Мъдреца Мимир.

Но най-много Мади обичаше легендите за Аезир и Ванир. Тя никога не се уморяваше да ги слуша и в дългите самотни месеци между идванията на Едноокия героите от тези легенди бяха нейните приятели. Гръмовержецът Тор с магическия си чук, изцелителката Идун и нейните ябълки на младостта. Один, Бащата на всички богове, красивият Балдер, воинът Тир, Фрейя със соколовата премяна, Хеймдал с орловото зрение, ловджийката Скади, старият морски вълк Ньорд и Хитрецът Локи, който в различни ситуации помагаше ту за спасението, ту за унищожението на старите богове. Мади се радваше на победите им, оплакваше пораженията им и колкото и неестествено да изглеждаше, чувстваше това отдавна изчезнало Пророческо племе по-близко, отколкото някога бе чувствала Джед Смит или Мей. И колкото повече години минаваха, толкова повече тя жадуваше за компанията на своето племе.

— Сигурно някъде има и други като нас — казваше момичето. — Такива като нас, Огнени — „роднини“, мислеше си то — и ако успеем да ги намерим, тогава може би…

Това изпълваше Мади с разочарование. За седем години нито веднъж не й се случи да зърне другиго от племето. Имаше гоблини, разбира се, и тук-таме някоя котка или заек, родени с клеймо, от които селяните бързаха да се отърват.

Но хора като нея… Те са рядкост, каза Едноокият, когато Мади го попита, и повечето не притежават същински сили. Само проблясъци, ако имат късмет. Колкото да си навлекат беля на главата.

А ако нямат късмет? На Края на Света, където от сто години властва Орденът на Реда, рунически знак, дори ако е разчупен, обикновено води до арест, после до Разпит и после най-често до обесване (или Очистване, както предпочитат да го наричат по онези места).

Не мисли за това, каза Едноокият, и Мади неохотно послуша съвета му, учеше уроците си, преповтаряше легендите, търпеливо чакаше следващото му идване и усилено се мъчеше да не мечтае за онова, което никога не може да стане.