Джоанн Харрис - Рунически знаци

А между тях — така знаеше Мади — се намираха Средните земи: Вътрешността, Външността и Единното море, а Малбри и долината на Стронд бяха точно по средата, като централна точка на мишена. Оттук бихте могли да заключите, че хората от Малбри нямаха скромно мнение за себе си.

Но сега момичето научаваше за света извън картата: свят от много части и противоречия, свят, при вида, на който Нат Парсън или Адам Скатъргуд биха обезумели дори само ако зърнеха малка частица от океана или непозната звезда.

В този свят, научи Мади, религията на едни може да бъде ерес за други, магия и наука може да се припокриват, къщи могат да се строят върху реки, под земята или високо във въздуха и дори Законите на Реда от Края на Света, които тя винаги бе смятала за общовалидни, можеха да се променят и приспособяват към обичаите на този нов пораснал свят.

Естествено, само децата и безумците вярваха, че Краят на Света наистина е Край на Света. Всички знаеха, че има и други земи. В миналото местните хора дори търгуваха с тези земи — търгуваха, а понякога и воюваха. Но се говореше, че тези земи от Външността са пострадали толкова тежко от Бедствието, че местните хора отдавна са подивели и никой — никой от цивилизования свят — вече не ходи там.

Разбира се, Едноокият ходеше. Оттатък Единното море, казваше той, живеят мъже и жени, мургави като торфено блато, с къдрави коси, черни като къпини, и тези хора никога не са чували за Бедствието, нито са чели Добрата книга, а почитат свои богове — диви мургави богове е животински глави — и правят свои магии, и за тях всичко това е също толкова достопочтено и обичайно, колкото неделните проповеди на Нат Парсън в далечния край на Средните земи.

— Нат Парсън казва, че магията е дело на дявола — отбеляза Мади.

— Но сигурно ще си затвори очите за нея, ако така му изнася?

Момичето кимна, но не посмя да се усмихне.

— Разбери, Мади, Доброто и Злото не са толкова ясно разграничени, колкото твоят свещеник иска да вярваш. Добрата книга поставя Реда над всичко, следователно Редът е Добро. Сиянието идва от Хаоса, следователно магията е дело на дявола. Но един похват е добър или зъл в зависимост от онзи, който си служи с него. И това, което е добро днес, утре може да стане зло.

Мади се намръщи.

— Не разбирам.

— Слушай. От самото начало на света — а светът е започвал и свършвал много пъти и много пъти е бил преправян — законите на Реда и на Хаоса са се противопоставяли едни на други, напредвали са и са отстъпвали през Деветте свята, за да превземат или рушат в зависимост от естеството си. Доброто и Злото нямат нищо общо с това. Всичко живее — и умира — според законите на Реда и на Хаоса, двете сили, на които дори боговете не могат да противостоят.

Странникът погледна Мади, която все така се мръщеше. Твърде малка е за този урок, помисли си той, и все пак е важно да го научи сега. След година вече може да е късно — Орденът на Реда вече набираше сили, разпращаше все повече и повече екзаминатори от Края на Света…

Той преглътна нетърпението си и започна отначало:

— Ето една легенда за Аезир, която ще ти помогне да ме разбереш. Техният Генерал се наричал Один, Бащата на всички богове. Струва ми се, че си чувала това име.

Мади кимна.

— Онзи с копието и с осмокракия кон.

— А-ха. Е, той бил един от онези, които преправили света в далечното минало, в зората на Древните времена. И той свикал всичките си воини Тор, Тир и останалите да построят голяма крепост, за да отблъснат Хаоса, който щял да превземе повия свят, преди още той да бъде завършен. Името й било Асгард, Небесната цитадела, и тя станала Първият свят в онези далечни времена.

Мади кимна. Тя знаеше легендата, макар че в Добрата книга се твърдеше, че Безименният е построил Небесната цитадела и че Пророческото племе я е превзело с хитрост.

Едноокият продължи:

— Но враговете били силни и много от тях имали дарби, каквито Аезир не притежавали. И тогава Один решил да рискува. Той издирил един син на Хаоса и се сприятелил с него заради дарбите му, и го приел в Асгард като свой брат. Сигурно си чувала за него. Наричали го Лукавия.

Мади отново кимна.

— Името му било Локи, нравът му бил огнен. За него се носят много предания. Едни го показват в лоша светлина. Според други Один сгрешил, като го взел при себе си. Но поне известно време Локи служел добре на Аезир. Бил нечестен, но полезен: чарът с присъщ на децата на Хаоса и именно чарът и лукавството му карали Один да го държи при себе си. И макар че накрая нравът му станал твърде необуздан и се наложило да го усмиряват, отчасти благодарение на Локи Асите живели толкова дълго. Може би те са виновни, че не са го държали под око. Така или иначе, огънят гори, такава е природата му и не можеш да промениш това. Можеш да го използваш, за да опечеш месото си или да подпалиш къщата на съседа. А дали огънят, на който готвиш, е различен от онзи, с който подпалваш пожар? И дали това означава, че трябва да ядеш вечерята си сурова?