Джоанн Харрис - Рунически знаци

Тази година той за пръв път закъсня. Четиринайсетият рожден ден на Мади мина преди две седмици. Лунната жътварка изтъня до сърп и момичето започна да се тревожи, че може би този път старият й приятел няма да се върне.

Предната година у Едноокия започнаха да се забелязват промени: ново безпокойство, ново нетърпение. Той беше отслабнал през изминалите дванайсет месеца, пиеше повече, отколкото беше здравословно за него, и за пръв път Мади забеляза, че на места прошарената му коса е съвсем побеляла. Ежегодните му пътешествия до Края на Света бяха оставили своя отпечатък и след седем години неуморни странствания кой можеше да каже колко още ще издържи?

Руните не й донесоха голямо успокоение.

Мади имаше свои камъни за гадаене, направени от речни камъчета от Стронд, на всяко от които беше нарисувана различна руна. Тя откри, че като ги пръсне на земята и види как са паднали, понякога може по тях да отгатне бъдещето — макар че Едноокият я беше предупредил, че руните невинаги са лесни за разчитане, а бъдещето невинаги е ясно предначертано.

Така или иначе, съчетанието на Раедо , Странника…

… с Турис, руната на Тор, и Наудр, Връзващия, я изпълни с опасения.

Руната на Едноокия. Трънлив път? И третата руна — Връзващият — руната на ограничението. Затворен ли беше някъде? Или може би последната руна означаваше Смърт?

И затова когато госпожа Скатъргуд й каза, че той е дошъл най-после, с близо две седмици закъснение, Мади изпита голямо облекчение и още по-голяма радост и се затича към Хълма Червен кон, защото знаеше, че той я чака там, както прави всяка година и тя се надяваше, че ще го прави и занапред, винаги.

Но Мади не беше помислила за Адам Скатъргуд. Синът на ханджийката рядко й досаждаше по време на работа — в избата беше тъмно и мисълта за нещата, които момичето би могло да върши там, го плашеше — но понякога той се навърташе край крана за бира и дебнеше сгоден случай да подхвърли нещо или да се изсмее. Виковете в кухнята го бяха накарали да наостри уши — Адам предпазливо избягваше всяка опасност да го хванат да свърши нещо и когато видя Мади да излиза през вратата, очите му светнаха и той реши да разузнае какво става.

Синът на ханджийката беше с две години по-голям от нея, малко по-висок, с мека кестенява коса и вечно нацупени устни. Отегчен, сърдит и глезен от майка си, ученик на енорийския свещеник и любимец на епископа, той будеше къде страх, къде завист у другите деца и постоянно правеше бели. За Мади Адам беше по-лош от гоблините, защото те поне бяха забавни, макар и досадни, докато неговите пакости бяха само отвратителни и глупави.

Той връзваше пиратки за опашките на кучетата, огъваше младите фиданки, докато се прекършат, дразнеше просяците, крадеше прането от просторите и го тъпчеше в калта, но винаги се стараеше да стовари вината върху другиго. Накратко, Адам беше подлец и пакостник и като видя Мади да тича към Хълма, му стана любопитно каква работа може да има тя там и реши да напакости, с каквото може.

Той я последва крадешком, като се криеше в храстите край пътя, а когато стигнаха подножието на Хълма, безшумно се заизкачва от другата страна и за кратко се изгуби от поглед.

Мади нито го видя, нито го чу. Тя се затича нагоре по Хълма, като се препъваше от нетърпение, и там зърна познатия издължен силует сред падналите камъни под Червения кон.

— Едноок! — провикна се момичето.

Изглеждаше досущ като при последната им среща: седеше, опрял гръб на един камък, с лула в устата, захвърлил вързопа си в тревата. Той както винаги кимна небрежно за поздрав, сякаш се бяха разделили преди няколко часа, а не преди дванайсет месеца.

— Е, какво ново в Малбри? — попита Едноокият.

Мади го погледна възмутена.

— Само това ли ще кажеш? Закъсня с две седмици, поболях се от тревога, а ти ме питаш: „Какво ново в Малбри?“, като че ли тук някога се случва нещо…

Едноокият сви рамене.

— Забавиха ме.

— Забавиха те? Кой?

— Няма значение.

Мади се усмихна напук на себе си.

— Ти с твоите новини! Сигурно изобщо не ти минава през ум, че може да се разтревожа. Ти идваш чак от Края на Света и никога не ми носиш новини от там. Нищо ли не се случва на Края на Света?

Едноокият кимна.

— Краят на Света е богат на събития.

— И въпреки това идваш тук.

— Да.

Мади въздъхна и седна до него в меката трева.

— Ами голямата новина тук е… че сега съм без работа.

И като се усмихваше при спомена за физиономията на госпожа Скатъргуд, тя му разказа за сутринта, за заспалия гоблин в избата и как в стремежа си да го хване от много бързане погрешно е призовала половината обитатели на Долната земя.