Джоанн Харрис: Рунически знаци

— Нямаш избор — отсече Хел. Шестте секунди време за сън бяха намалели на три. — Нищо не можем да направим…

Толкова пъти беше мечтала за този момент — Хел, която никога не мечтаеше — и сега мечтата бе на една ръка разстояние…

— Можем — отвърна Балдер. — Върни на Локи дължимото.

В първия миг тя го изгледа втренчено.

— Разбираш ли за какво говориш? Никой не може да спре сегашните събития. Дори ако отнема живота ти… Освен това става дума за Локи — Локи, чиято хитрост доведе до смъртта ти…

— Няма значение — каза Балдер. — Ти наруши клетвата си, за да ме съживиш. Нима това е основа за пълноценна връзка?

— Но тук ще бъдеш в безопасност — възрази Хел. — Можеш да имаш всичко, можеш да правиш всичко, което някога си искал. Лицето ми ли те отблъсква? Има магии, които могат да ме направят красива. Мога да изглеждам като всеки — като Сив, дори като Фрейя…

Очите на Балдер станаха студени като зимата.

— Трикове — отсече той.

Живото око на Хел трепна от раздразнение.

„Трикове? — помисли си тя. — Какво според него използват другите? Наистина ли вярва, че косата на Фрейя е с естествения й цвят? Или че талията на Сив не е леко пристегната с корсет?“

Хел за пръв път се запита дали не е допуснала голяма грешка, като е довела Балдер на това място. Може би трябваше първо да го упои: една глътка от водата на Сън щеше да го направи по-сговорчив, поне докато опасността премине.

Но сега беше късно за това. Балдер отново гледаше през прозореца, присвил очи, сякаш търсеше нещо. За миг му се стори, че вижда Локи провесен над пропаст със змии, а Один отчаяно го държи за ръка…

С едно щракване на мъртвите си пръсти Хел накара прозореца да изчезне. На мястото му се появи фин копринен гоблен, сръчно и пищно избродиран със сцени на влюбени.

Балдер го видя и извърна глава.

— Върни ме обратно — каза той.

Хел не му обърна внимание, замахна още веднъж и около тях се появи банкетна зала с маси, отрупани с кристални съдове, нарове (традиционно лакомство в Хел), меденки, стриди, бонбони и вина с всякакъв цвят — от пролетно зелено и тъмнокехлибарено до златисторозово и с оттенък на черно лале.

Но Балдер ги погледна с отвращение.

— Наистина ли искаш да ми доставиш удоволствие? — попита той. — Тогава ме пусни!

И отново извърна глава, а Хел скръцна със зъби и за последен път махна с ръка…

— Любов моя — каза тя и застана пред него в облика на Нана, съпругата му, избрала да умре на погребалната му клада, вместо да живее и ден без него, и нямаше нищо по-сладостно и по-весело от усмивката й, и нямаше по-меки от искрящите й коси, но Балдер омерзен затвори очи, стисна устни и не каза нищо.

Хел нададе вой на гняв и разочарование. Погледна часовника на смъртта — сега между двете стрелки бе останало съвсем малко разстояние.

— Върви тогава! — извика тя и в миг цитаделата й изчезна, и Балдер отново се озова насред пустошта, където от всички страни блестеше и бушуваше реката, а в краката му се простираше Сън в цялото си хаотично великолепие.

„Локи“ помисли си той и се гмурна с главата надолу в бързите води.

Междувременно силите на Один се изчерпваха. Сънят засмукваше Локи все по-неудържимо, сякаш се бореше със стремежа му да избяга. Один виждаше зейналата пролука между Световете — водовъртеж, отвъд който бездната на Хаоса чернееше като зеницата на чудовищно око.

— Дръж се! — извика Один, но почувства ръката си изтръпнала, а дланта си хлъзгава от потта на Локи и разбра, че няма надежда, че и двамата ще потънат в пролуката между Световете, където черната сянка ще ги заличи, сякаш никога не са съществували…

— Е — процеди през зъби Локи, — поне се опита, братко, а това е повече, отколкото очаквах от теб, ако трябва да бъда съвсем откровен…

Той се държеше само с върховете на пръстите си. Чувстваше как един по един се изплъзват: показалецът, средният, безименният… „Това прасенце отишло в Хаоса — помисли си Локи и изведнъж отчаяно се разсмя. — Това прасенце си останало вкъщи…“

— Дръж се! — извика Один за последен път.

В този миг пръстите се изплъзнаха от ръката му и той посегна да улови мрака, когато…

… Друга ръка се протегна иззад гърба му и сграбчи Локи за косата.

— Хванах те — обади се познат глас и Один тъкмо си помисли колко много му прилича на гласа на Балдер, когато се разнесе оглушителен трясък, сякаш всички врати в Деветте свята изведнъж се захлопнаха от невидим вятър, и се случиха едновременно няколко неща.