Джоанн Харрис - Рунически знаци

— А аз… — обади се Балдер.

— Ти имаш тяло, господарю. Магическо сияние… — Хел се поколеба и скромно сведе живото си око. — Мислех, че може би ти и аз…

Той я изгледа слисан и това никак не я поласка. Тя леко се изчерви и се обърна към Шепнещия.

— Ти обеща…

Но Шепнещият не й обръщаше внимание. Той стоеше в мъглявия си облик, обгърнат в сияние като в дим, и наблюдаваше далечната мрачна фигура, която вървеше към него по сивия бряг. Настана мълчание, в което Мади чуваше как отделните песъчинки се сипят върху мъртвата равнина.

— Едноокият — каза тя.

Шепнещият се усмихна.

Редиците на Реда се разделяха като царевични стъбла там, където минаваше Один, и се затваряха зад гърба му като тора от копия.

— Один — каза Шепнещият.

— Мимир, стари приятелю.

Один крачеше в истинския си облик, с рунически меч в ръка и шапка, дръпната надолу, за да скрива лицето му, а Захар ситнеше по петите му. Безименният стоеше в истинския си облик, с качулка и наметало, с рунически жезъл, който припукваше от магия. От едната му страна беше Мади, от другата Хел, по средата Балдер.

— Не Мимир — каза той. — Вече не.

— За мен винаги ще си Мимир — отвърна Один.

Сега Генералът ги виждаше всичките, или поне цветовете им. Вътрешното зрение му ги показваше като силуети от светлина: той видя Мади, изнемощяла от бягството през Задгробния свят, в цветовете й се забелязваше сиво-виолетовият оттенък на скръбта. Видя Балдер, обгърнат в сиянието на Локи. Видя Хел в мъката й. Видя онзи, който някога беше Шепнещият, да стои в стълб от светлина, а каменната Глава, която така дълго бе обитавал, да се въргаля в краката му.

— Стари приятелю — каза той. — Твърде много време мина.

— Петстотин години — отговори Один и се приближи.

— Дори повече — тихо промълви Безименният и макар че гласът му беше спокоен, Один зърна убийствения гняв в пламтящите му цветове. Предполагаше, че има причини да го мрази, но въпреки това му стана тежко. Толкова много изгубени и мъртви приятели. Такава цена за няколко години мир.

Защо е необходимо?

Отговорът дойде бърз като мисълта:

За смъртта. За победителя, за Световете.

Враговете стояха един срещу друг в мълчание. Зад тях река Сън вреше и кипеше. Отвъд нея се простираше мракът.

Сянката, която надвисваше над Деветия свят сянка на черен кос с огнени пера — надхвърляше всичко виждано от Рагнарьок насам.

Това беше Сурт Разрушителят в истинския си облик и всичко, което попаднеше под сянката на крилото му, изчезваше, сякаш никога не го е имало, и на мястото му оставаше само Хаос — Хаос, пълен със звезди, които нарастваха и се издуваха, докато светът изчезваше.

Малко беше останало от Черната крепост: тя парче по парче се връщаше към изходния си материал от илюзии, ефимери и сънища. В празното пространство все още се носеха отделни късове — тук част от градската стена, там скала, канавка, завой на река — подхвърляни като снежинки от тъмния вятър.

Един от тези късове Аезир бяха избрали за последния си отбранителен лагер — скала с оголени пластове, издигаща се над Подземния свят. Тор стоеше в целия си блясък, с мисловни мълнии в ръце, Тир — с ръкавицата си, вдигната за удар, Фриг наблюдаваше сцената, която се разиграваше в Хел, Локи беше клекнал зад прикритието на скалата, а Сив, която не беше воин, коментираше от мястото на събитията кога, как и колко скоро всички те ще умрат.

— Всичко е по твоя вина — каза тя на Локи, който, без да й обръща внимание, стреляше по преминаващите демони с поредица прости и бързи заклинания, които пронизваха въздуха като шрапнел.

— По твоя вина — повтори Сив, — а сега си мъртъв и всичко отива в Пандемониума, и на какво, в името на Световете, се хилиш сега?

Но Локи не я слушаше. Той трескаво размишляваше — беше установил, че стрелбата по демони му помага да се съсредоточи — като прехвърляше в ума си събитията от изминалите дни, и изведнъж разбра — макар и твърде късно колко хитро е бил манипулиран.

Думите на Фриг го накараха да проумее някои неща: как от самото начало Шепнещият го е използвал, как го е изложил на смъртна опасност и го е пратил за зелен хайвер, за да може да се спазари с Хел, как с хитрост я е принудил да послужи на целта му, как предателството на Хел е отворило пукнатината в Хаоса и как сега Шепнещият стои начело на армия, готова не за битка, като предполагаше Один, а да пусне Хаоса в Световете и да гледа как те пропадат един по един…