Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Знаеш ли, всичко си има име. Имената са строителните тухли на Сътворението. И сега най-сетне моето пророчество се сбъдна, и аз ще стана водач на армията на нашествениците. Десет хиляди мъже, до един въоръжени със Словото, до един верни на мен и неспособни на предателство. С тях мога да постигна всичко: да възкреся мъртвите, да пренаредя Световете. Този път ще победим, няма никакво съмнение, и този път няма да вземаме пленници.

Мади отново погледна Шепнещия. В новия си облик той изглеждаше невеществен и въпреки това силата на оръжието в ръцете му беше очевидна, от него струеше магическо сияние и Мади знаеше, че само с едно докосване този жезъл може да я превърне в шепа пепел.

„Откъде черпи силата си?“ помисли си тя.

Отговорът я осени, преди още да е задала въпроса. Той беше пред очите й, подреден в стройни колони в равнината.

Мади бавно се изправи на крака и застана на разстояние от Безименния. От време на време погледът й се спираше върху тялото на Локи в краката й, изопнато, със затворени очи и ръце, скръстени на гърдите, които не се надигаха и не се отпускаха.

— Забрави го, той е мъртъв — каза Шепнещият.

— Не — отвърна Мади. — Не може да бъде.

— Разбира се, че може — отсече Шепнещият. — Мъртъв, свършен, прав му път.

Тя протегна ръка и докосна лицето на Локи. Още беше топло.

— Но той е тук — гласът й трепна. — Тялото му е тук.

— А, да — каза Шепнещият. — Но се боя, че то вече не му принадлежи. Виж, ние с Хел се договорихме. Живот за живот. Добра сделка, струва ми се.

Мади погледна Хел, която безстрастно се взираше в нея. Живата й ръка лежеше върху мъртвата и двете държаха часовника на смъртта, който висеше на врата й. Според него оставаха тринайсет секунди.

— Ти наруши обещанието си — каза Мади смаяна.

— С няколко секунди… — отвърна Хел.

— Затова той е още тук. Ти си го измамила. Откраднала си му времето…

— Стига детинщини — сопна й се Хел. — Няколко секунди. И без това щеше да умре.

— Той ти вярваше… Говореше за равновесието…

Мади бе почти сигурна, че забеляза руменина върху смъртната бледност на живия й профил.

— Няма значение — отсече Хел. — Стореното — сторено. Благодарение на твоя приятел и домашния му любимец — змията — Хаосът нахлу в Задгробния свят и той вече не може да бъде отворен, защото ще застраши този свят, а може би и всички Светове. Справедливо или не, това не може да се промени. А сега, Мимир — обърна се тя с друг тон към Шепнещия, — изпълни своята част от уговорката.

Шепнещият кимна.

— Балдер — каза той.

— Балдер? — попита Мади.

Значи ето какво беше обещал на Хел. Завръщането на Балдер — в живо тяло…

— Трябвало е да бъде Локи — каза тя на глас. — Не аз например или някой друг случаен посетител, защото от всички Аезир точно Красивият Балдер никога не би допуснал да стане причина за смъртта на невинен…

— Правилно разсъждаваш, Мади — отбеляза Шепнещият със сухия си глас. — Но както знаем, Локи не е невинен. И така всички са доволни, е, почти всички. Сурт получава Задгробния свят и всичко в него, включително нашите дезертьори, за които, не се съмнявам, ще се погрижи да прекарат времето си интересно. Хел получава избраника на сърцето си. А аз? — той отново се усмихна. — Свободата си най-сетне. Свободата си… от него.

При тези думи старческото лице се изкриви от гняв, а очите, винаги студени като стъкло, пламнаха със светлина, в която не проблясваше и искрица разум.

— Тук, в плът и кръв — каза Шепнещият. — Тук, в равнината, ще се срещна с него и този път ще го убия, и ще бъда свободен.

— Но защо? — попита Мади. — Один ти е бил приятел…

Шепнещият сухо изсъска:

— Приятел? Никакъв приятел не ми е бил. Използваше ме, когато му беше изгодно, това е всичко. Аз бях негов инструмент, негов роб. Я ми кажи, момиченце, какво сънува робът? Знаеш ли? Можеш ли да се досетиш?

— Свобода? — попита Мади.

— Не — отвърна Шепнещият.

— Тогава какво?

— Робът сънува, че той е господарят.

— Първо Балдер — каза Хел, която наблюдаваше реката с мъртвото си око.

— А, да, разбира се. Мога ли да отлагам?

И Шепнещият вдигна жезъла си, на върха му запращя червена мълния и Мади почувства как космите по ръцете и главата й щръкват от статично електричество.

Но силата, която той призова, не беше насочена срещу Мади. От нея въздухът закипя като буря в бутилка и из равнината се разлетяха светкавици, небето се навъси и над главите им се събраха облаци като врани, и тогава Шепнещият вдигна жезъла си, готов да произнесе Словото.