Джоанн Харрис - Рунически знаци

— Дължи ни повече от това — добави Тир.

Разбира се, Локи знаеше, че едноръкият бог има много причини да не му вярва, особено предвид факта, че бе загубил ръката си по негова вина. Сега той се надвеси над Хитреца: сиянието на Тир грееше в яростно оранжево, десницата му (възстановена в естествения му облик) бе чудо на руническата оръжейна магия ръкавица, която удвояваше силата му.

— Удари го — каза Сив, чиято дълга коса Локи някога отряза на шега и тя не позволи на никого да забрави случката. — Давай, Тор, фрасни го вместо мен.

— О, я стига — възрази Локи. — Току-що дадох живота си за вас…

— Как така? — попита Тир.

Локи му обясни.

— Значи казваш, че всъщност ти си виновен за станалото — заключи Тир. — Ако не беше толкова нехаен…

— Нехаен!

— Е, освен ако някой не смята, че разрушаването на половината Задгробен свят не е нехайство, да не говорим за събуждането на Разрушителя, отварянето на пролука към Хаоса, пускането на Йормунганд обратно в Световете и изобщо предизвикването на втори Рагнарьок…

— Остави го намира.

Това беше Фриг, Майката на боговете, и дори Гръмовержецът не посмя да й възрази. Висока, кротка жена с мека кестенява коса, тя можеше да мине за невзрачна, ако не бяха умните й сиви очи. С търпение и достойнство Фриг често преодоляваше изпитания, които и най-мощните оръжия не успяваха да победят. Тъй като беше една от малцината, посетили Земята на мъртвите и завърнали се от там, тя притежаваше рядка пророческа дарба и сега всички се взираха в нея. Фриг каза:

— Може би все още има начин да избягаме.

Тор презрително изсумтя.

— В тази бъркотия? Аз казвам да се борим…

Фриг погледна към отсрещния бряг на придошлата река. Там ясно се открояваха войските на Реда, строени в призрачно неподвижни редици насред мъртвата равнина.

— Това не е бъркотия — каза тя. — Всичко е било планирано много внимателно. Бягството ни от крепостта, затварянето на портите, разрушаването на Задгробния свят, дори предателството на Хел — нищо не е случайност. Това означава, че сме доведени тук с определена цел, че врагът, който и да е той, има план и унищожаването на Аезир е само част от него.

Тор отново изсумтя, но Тир остана заинтригуван.

— Защо? — попита.

— Не — отвърна Фриг. — Въпросът е кой?

Всички се замислиха над това.

— Ами Сурт, предполагам — обади се накрая Тир.

Тор кимна.

Кой друг?

— Сурт беше в колибата си и проспа Рагнарьок. Битката беше спечелена. Враговете му бяха мъртви или затворени в Задгробния свят. Какво ще търси в Средните земи? И още нещо — Фриг се обърна към Локи и посочи мълчаливите редици на отсрещния бряг, — каква работа може да има с такива като тези?

— Права си — каза Локи. — Не е Сурт. Неговата стихия е Хаосът, не Редът. Той не знае как да събере подобна армия. Може да е могъщ, но в края на краищата е обикновено куче пазач, обучено да хапе по команда. Сурт не разбира от тънкости.

Сив отметна косата си назад.

— Явно знаеш доста за това — отбеляза тя. — А ти разбираш от тънкости.

— Да. Винаги съм мечтал да разруша Деветте свята, като междувременно се самоубия.

— Стига, грубият тон е излишен — сопна се Сив.

— Само че Локи е прав — кротко каза Фриг. — Въпреки цялата си мощ Сурт е просто оръдие на Хаоса. Машина. Някой го е задействал. Някой, който е знаел, че сме тук и че нашето бягство ще отприщи гнева му.

Боговете я изгледаха озадачени.

— Но няма кой друг — възрази Тир. — След Рагнарьок никой не остана. Може би неколцина великани… един-два демона… Хората…

Но Локи притисна ръка към устата си. Очите му се разшириха.

— Той знае — тихо каза Фриг.

— Така ли? — попита Тор.

— Момичето искаше да спаси баща си. Знаеше, че той е в Задгробния свят. Но кой му го каза? Кой го насърчи? Кой го доведе тук точно навреме и кой се погрижи Локи да дойде с него — Локи, чието присъствие би предизвикало възможно най-голямо безредие в Задгробния свят и който освен всичко друго можеше да послужи и като примамка?

— Значи той е виновен…

Фриг поклати глава.

— Попитах кой!

Настана мълчание.

Навсякъде около тях писъците, суматохата, грохотът на камъните, които се откъртваха от стените на крепостта и се търкаляха едни върху други като сгромолясващи се светове — всичко замря.

И в тишината Локи избухна в смях.

И измежду Световете се надигна сянка на черна птица е огнена корона, и полетя към тях през просторите на Хаоса.

Ако живото око на Хел беше безмилостно, то мъртвото бе като гробна яма. Мади издържа на погледа му няколко секунди и после извърна глава.