Джоанн Харрис - Рунически знаци

Той откри, че може да познае кога коридорът се раздвоява: по движението на въздуха, по температурата, по това дали е влажен или сух, дали ухае или вони познаваше накъде да поеме, кой коридор води нагоре и кой надолу, кой минава над вода и кой няма изход.

Опипването на скалата с пръсти се оказа също толкова плодотворно. Влажната пореста скала означаваше добро снабдяване с въздух, гладката и излъсканата предполагаше, че оттук минават често, следите в прахта по земята, разположението на изпопадалите камъни, звукът, който издаваше жезълът му при почукване по куха стена всичко това му подсказваше неща, които друг, свикнал да разчита на видяното с очите си, можеше да не забележи. Попе в тези коридори липсата на зрение не беше чак такъв недостатък.

А Один разполагаше и с ясновидска дарба. Раната на здравото му око не беше засегнала вътрешното му зрение, с Бяркан той все така можеше да вижда цветовете, магическите следи и приглушеното сияние — знак за живо присъствие.

По този начин и съвсем случайно Один откри следата на Шепнещия. Беше стигнал до средата на Хълма Червен кон горе-долу по същото време, когато Локи и Мади прекосяваха Стронд, и не намери пресни следи от присъствието им. Но когато по един от тунелите, водещи надолу, наближи централната шахта, вътрешното зрение му показа бегло сияние и той за пръв път се натъкна на дирята на Шепнещия.

Забеляза, че някой се е опитал да я заличи. Но следата на Оракула беше толкова силна, че надделяваше над магията за прикриване и тук-таме проблясваше по коридора. Веднъж до нея имаше бледа следа в познато виолетово, друг път — ярко петънце, несъмнено от Мади. Личеше си, че са бързали. И се движеха право към Подземния свят.

Но какво търсеха в опасния Подземен свят? Хел нямаше причини да посрещне добре Локи, всъщност по-скоро би го убила на място или, още по-лошо, би го изпратила в Задгробния свят, където Сурт Разрушителят все още държеше в плен Аезир и щеше да се радва да научи как един от пленниците му е успял да избяга.

„Освен ако не разполага с нещо, с което да се пазари — помисли си Один. — Може би оръжие? Магия?“

Той се усмихна мрачно в тъмното. Разбира се. Не беше единственият, който копнееше да се сдобие с Шепнещия. Хел едва ли имаше нужда от подобно нещо, но отвъд света на Хел, където имаше установено равновесие, в Задгробния спят или оттатък него…

Один поспря за малко. „Възможно ли е това да е целта на Локи? — помисли си той. — Да използва Шепнещия, за да се спазари не с Аезир или с Ванир, дори не с Реда, а със самите Господари на Хаоса?“

От тази мисъл му се зави свят.

„Тази сила в съчетание със силата на Хаоса, която разтърсва Световете, пренаписва действителността…“

Това можеше да означава чисто и просто разтуряне на света. Не нов Рагнарьок, а окончателно разпадане на всички неща, рухване на законите на Реда и Хаоса, безвъзвратно нарушаване на равновесието.

Без съмнение дори Локи не би посмял да задейства подобна верига от събития. Но в противен случай какво точно очакваше да спечели? И дори ако не кроеше някой хитър план, дали наистина осъзнаваше на какъв риск излага не само собствения си живот, а и цялото съществуване?

Горе ловът най-сетне започна. Ловците бяха трима: жена, която беше Фурия, богиня и освен това вълчица; мъж, който беше двама души в едно тяло; и Адам Скатъргуд, който започваше да си мисли, че дори смъртта в лапите на жената вълк е по-милостива от ужаса на тези безкрайни коридори с техните звуци и миризми.

Скади искаше да го убие веднага. Тя възвърна естествения си облик, впери леденосини очи в Адам и го озари с вълча, все още кървава усмивка.

Но Нат имаше други планове за младежа. И ето го сега под земята в могилата на демоните, понесъл Книгата и вързопа на свещеника. Страхът го бе направил изненадващо покорен и макар че вързопът беше тежък, той не се оплакваше. Всъщност, помисли си Нат, лесно можеш съвсем да забравиш за него, и той го забравяше за дълго време, докато двамата вървяха след бялата вълчица към дълбините на Долната земя.

По някое време спряха да съберат припаси и докато Нат си почиваше, Адам натовари храна и напитки колкото можеше да носи. Хляб, сирене, сушено месо в големи количества с тайната надежда, че жената вълчица ще ги предпочете пред прясното момчешко месо. Самият Адам изобщо не беше гладен. Нат похапваше оскъдно, четеше Добрата книга и като че ли спореше със себе си по начин, който много тревожеше Адам. После продължиха — Скади в естествения си вид, облечена с дрехите на Джед Смит и разгневена от изплъзващата се диря, след това поспаха час-два и когато Адам се събуди от кошмарен сън, не се изненада много, като откри, че действителността е далеч, далеч по-страшна.