Джон Кутзее - Позор

Не била готова да изживее всичко това отново. Значи вече е правила аборт. Никога не би му дошло наум. Кога ли може да е станало? Още докато живееше у дома? Знаела ли е Розалинд, без да му каже?

Бандата на тримата. Трима бащи в едно цяло. Изнасилвачи, не крадци, така ги нарече Луси, изнасилвачи, които се правят на данъчни, скитат по околността, нападат жени, отдават се на насилническите си удоволствия. Не, Луси греши. Те не изнасилват, те заплождат. Тласка ги не желанието за удоволствие, тласка ги повикът на тестисите — торбички, издути от семе, което копнее да оплоди. И след това — ето на: детето ! Вече говори за него като за детеТО, макар то да е само червейче в утробата на дъщеря му. Що за дете ще създаде подобно семе, семе, изстреляно в жената не от любов, а от омраза, смесено хаотично, предназначено да я омърси, да я дамгоса, като кучешка пикня.

Баща, който не е бил достатъчно разумен да създаде син: така ли ще свърши всичко, така ли ще се затрие коренът му, като вода, попиваща в земята? Кой да предположи такова нещо! Ден като всеки друг ден, ясни небеса, меко слънце и изведнъж всичко се променя, променя се напълно!

Облегнат на външната стена на кухнята, скрил лице в длани, той се задъхва, докато накрая се разридава.

Настанява се в старата стая на Луси, в която тя не се е върнала. През останалата част от следобеда я избягва, страхува се да не каже нещо необмислено.

По време на вечерята — ново откровение.

— Между другото — казва Луси, — хлапакът се завърна.

— Какъв хлапак?

— Хлапакът, с когото ти се скара на гощавката на Пьетрус. Той живее у Пьетрус, помага му. Името му е Полукс.

— Значи не се казва Мнседиси? Нито Нкуабайкхе? Никакво непроизносимо име, просто Полукс?

— Точно така, П-О-Л-У-К-С. И, Давид, дали е възможно за известно време да ни спестиш тая твоя ужасна ирония?

— Не те разбирам.

— Много добре ме разбираш. Години наред я използваше срещу мен, когато бях дете, за да ме тъпчеш. Не може да си забравил. Както и да е, излезе, че Полукс е брат на жената на Пьетрус. Дали това означава кръвен брат, не знам. Но Пьетрус има задължения към него, семейни задължения.

— Започва да ми става ясно. А сега младият Полукс се връща към местопрестъплението и ние трябва да се правим, че нищо не се е случило.

— Няма смисъл от възмущението ти, Давид, няма полза. Според Пьетрус Полукс е изключен от училище и не може да си намери работа. Просто исках да те предупредя, че е тук. На твое място не бих си месила шапката с него. Имам чувството, че не е наред. Но не мога да го прогоня от имота, нямам тази власт.

— Като се има предвид… — той не довършва изречението.

— Като се има предвид какво? Изречи го.

— Като се има предвид, че той може да е бащата на детето, което носиш, Луси, положението ти става абсурдно, по-лошо от абсурдно, зловещо. Не разбирам как не го проумяваш. Умолявам те, напусни фермата, преди да е станало прекалено късно. Това е единственият разумен начин.

— Престани да говориш за „фермата“, Давид. Това не е ферма, просто къс земя, на който отглеждам неща — и двамата го знаем. Иначе — не, нямам намерение да се предам.

Той си ляга с натежало сърце. Нищо не се е променило в отношенията му с Луси, нищо не е зараснало. Ядат се един друг, сякаш никога не е напускал това място.

Сутрин е. Той се прехвърля през новоиздигнатата ограда. Зад старите конюшни съпругата на Пьетрус простира пране.

— Добрутро — казва той. — Търся Пьетрус.

Тя не го поглежда, а вяло посочва към строителната площадка. Движенията й са мудни, тежки. Скоро ще ражда: то се вижда.

Пьетрус поставя стъкла на прозорците. Съществува цял ритуал от поздрави, през който трябва да се мине, но той не е в настроение за такова нещо.

— Луси ми казва, че хлапакът се е върнал — започва той. — Полукс. Хлапакът, който я нападна.

Пьетрус почиства ножа си и го оставя.

— Той е мой роднина — заявява, търкаляйки „р“-то на езика си. — И сега трябва да го напъдя, защото онова се е случило?

— Ти ми каза, че не го познаваш. Излъга ме.

Пьетрус тика лулата между пожълтелите си зъби и смуче яростно. След това вади лулата и му се усмихва широко.

— Аз лъжа. Аз лъжа на тебе. — Смуче отново. — За какво трябва да лъжа на тебе?

— Не питай мен, питай себе си, Пьетрус. Защо лъжеш?

Усмивката е изчезнала.

— Ти заминаваш, ти се връщаш — защо? — Той го гледа предизвикателно. — Нямаш работа тук. Идваш да се грижиш за своето дете. И аз се грижа за своето дете.

— Твоето дете ли? Сега излиза, че той е твое дете, този Полукс.