Джон Кутзее - Позор

— Ела, да влезем да те измием — казва тя. Хлапакът смръква сополи и сълзи и клати глава.

Луси е завита само с пешкир. Като става, пешкирът се плъзга и оголва гърдите й.

Последния път, когато видя гърдите на дъщеря си, те бяха свенливи розови пъпки на шестнайсетгодишна. Сега са тежки, кръгли, почти млечни. Никой не помръдва. Той не може да откъсне поглед от гърдите; хлапакът ги зяпа безсрамно. У него отново се надига ярост, замъглява погледа му.

Луси загърбва и двамата, закрива се. С бързо движение хлапакът скача на крака и търтва да бяга колкото може по-далеч.

— Всички ще ви убием! — изкрещява. Той се обръща: като гази нарочно по картофената леха, хлапакът се мушва под телената ограда и се отдалечава към къщата на Пьетрус. Походката му отново става наперена, макар да е притиснал ръката си до себе си.

Луси е права. Това момче не е наред, не е нормално. Необуздано дете в тялото на млад мъж. Но има и друго, някакъв аспект от цялата история, който той не разбира. Какво цели Луси, като защитава хлапака?

Луси заговаря.

— Това не бива да продължава, Давид. Мога да го оправя с Пьетрус и неговите aanhangers. Мога да се справям с теб. Но не мога да се справя с всички вас заедно.

— Той те зяпаше през прозореца. Знаеш ли това?

— Ненормален е. Ненормално дете.

— Това оправдание ли е? Оправдание за това, което ти стори?

Устните на Луси се движат, но той не чува какво казват.

— Нямам му доверие — продължава той. — Той е коварен. Като чакал, който души наоколо, търси да направи беля. Навремето имаше специална дума за хора като него. Малоумен. Недоразвит. Умствено недоразвит. Морално недоразвит. Трябва да е в лудница.

— Това са необмислени приказки, Давид. Ако предпочиташ да разсъждаваш така, поне не го изричай на глас. Както и да е, никак не е важно какво мислиш за него. Той е тук, няма да изчезне в облак дим, той е факт от живота.

Тя не трепва пред погледа му, примижала към слънцето. Кейти сяда плавно, леко задъхана, доволна от себе си, доволна от постиженията си.

— Давид, не можем да продължаваме по този начин. Преди да дойдеш, всичко се беше уталожило, всичко беше спокойно. Трябва да имам спокойствие, готова съм да дам всичко, да направя всякаква жертва, само да имам спокойствие.

— И аз съм част от жертвата, която си готова да направиш?

Тя свива рамене.

— Не аз, а ти го каза.

— Тогава ще си стегна куфарите.

Часове след случилото се ръката му още пари от ударите. Когато се сети за хлапака и заплахите му, кипи от гняв. Същевременно се срамува от себе си. Вини единствено себе си. На никого не даде урок — най-малко — на хлапака. Единственото, което постигна, бе, че още повече се отдалечи от Луси. Разкри й се в плен на страст и тя очевидно не харесва видяното.

Би трябвало да се извини. Но не може. Някак не може да се застави. Нещо у Полукс го вбесява: грозните му, мътни очички, наглостта му, но също и мисълта, че, подобно на плевел, той е получил възможността да оплете корените си около Луси и нейното съществуване.

Ако Полукс отново оскърби дъщеря му, ще го удари отново. Du muss dein Leben andern! С други думи, трябва да промениш живота си. Е, той е твърде стар, за да се подчини, твърде стар, за да се промени. Луси може и да е в състояние да командва волята си, но той не, ако иска да запази честта си.

Ето затова трябва да се води по Тереза. Тереза е може би последната, която е в състояние да го спаси. Тереза нехае за честта. Тя излага гърдите си на слънцето; свири на банджото пред прислугата и не я интересува дали й се присмиват. Тя има безсмъртни щения и ги изразява с песен. Тя няма да позволи да умре.

Той пристига в клиниката точно когато Бев Шо излиза. Двамата се прегръщат предпазливо, като непознати. Не е за вярване, че са лежали голи в прегръдките си.

— Само на гости, или се връщаш за известно време? — пита го тя.

— Връщам се за толкова, колкото е необходимо. Но няма да живея при Луси. Двамата не се разбираме. Ще си намеря стая в града.

— Жалко. Какъв е проблемът?

— Между двама ни с Луси? Надявам се, никакъв. Нищо, което да не може да се оправи. Проблемът е и хората, между които тя живее. Като дойда и аз, ставаме прекалено много. Прекалено много на прекалено тясно място. Като паяци в бутилка.

Представя си сцена от „Ад“: дълбоката тиня на Стикс, в която душите врат като гъби. Vedi l’anime di color cui vinse l’ira. Души, обладани от гняв, които се изяждат една друга. Наказание, достойно за престъплението.

— Говориш за хлапака, който дойде да живее с Пьетрус. Трябва да си призная, че никак не ми харесва. Но докато Пьетрус е там, на Луси нищо няма да й се случи. Може би е настъпил моментът, Давид, в който трябва да се оттеглиш и да оставиш Луси сама да търси решение. Жените са гъвкави. Луси е гъвкава. И млада. Тя е по-голяма реалистка от теб. От нас двамата.