Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Трябва да поостана известно време.

— Какво смяташ да направиш за Ван имам предвид?

— Каквото правя, Зак. Нещо подобно на онова, което правиш ти за сина си, само че аз имах дълъг опит в това отношение — цели дванайсет години.

— И Хуан е на дванайсет. Прилича ли въобще по нещо на Ван?

— Има много общо между тях.

— Добре, какво правиш ти? Какво си избрал да направиш?

— Различни неща, обаче едно си остава неизменно. Обичаш. И от любов правиш най-доброто, което можеш при дадените обстоятелства.

— Всяко момче се нуждае от майка — рече Зак, — но и от баща.

— Да, така е. Нуждае се и от двамата. И дъщерята също се нуждае от двамата. И всяка майка се нуждае от сина си. Същото се отнася и за бащата. Всички се нуждаят един от друг. А когато не са семейство, трябва да се опитат въпреки всичко да бъдат семейство. Ако един не помага, тогава другите трябва да полагат още по-големи усилия. Всеки в семейството се нуждае от останалите, дори от онези, които не ги е грижа за семейството, или смятат, че не ги е грижа, или не могат, или не искат, или искат други да се грижат вместо тях. Не е лесно, Зак, но не е и невъзможно. Разбира се, ние трябва да проумеем, че в края на краищата синът може да се справя без родителите си, същото се отнася и за дъщерята. Те могат да се справят без всеки от нас, все едно кои сме ние. В края на краищата всеки син е самостоятелен човек, както е самостоятелна и всяка дъщеря. Единственото, което можеш да направиш с достойнство, е да ги обичаш. И това се отнася за всички родители и всички деца, каквито и да са те. Всъщност човек не избира да прави нещо, Зак. Просто установява, че няма никакъв друг избор. Обичаш или не. До това се стига винаги. До това се свежда всичко. Ако не обичаш, не значи непременно, че мразиш, обаче ако не обичаш, значи си мъртъв. Престанеш ли да обичаш, веднага започваш да умираш. Нищо не е окончателно. Просто трябва да се избере единия или другия начин.

— Какво да правя?

— Никой не може да ти каже.

— Вероятно е така — рече Зак. — Радвам се, че този път беше в „Грейт Нодън“. Доколкото си спомням, търсил съм те тук поне двайсет пъти. Предполагам, че бих могъл да разбера къде си, обаче нали знаеш, ние бяхме тук, в този хотел, когато правехме първите си стъпки в живота, бяхме добри приятели, нещо от нас остана в този хотел. Навярно си помислих, че ще е най-добре да те потърся там, където сме били. Където все още сме, в известен смисъл. Знам, че щеше да говориш с мен, ако ти се бях обадил в „Хампшир Хаус“ или в „Пиер“, или в „Сент Режис“, но просто не можех да ти се обадя никъде другаде, само тук. Не знам, може би не смятах, че някога ще се върнеш на това място.

— Върнах се. Тук съм. Радвам се, че се обади.

Зак стана.

— Следващия път, когато дойда в Ню Йорк, аз също ще отседна тук.

— Може би тогава и аз ще съм тук.

— Може би ще ме чуеш да пея, ще вдигнеш прозореца и ще ми се обадиш.

— Това може да се случи. Бъди спокоен.

Зак си тръгна. Йеп допи уискито си и се отправи към рецепцията. Служителят от нощната смяна му подаде ключа и нещата от кутията. Той се качи в стаята си.

Утре ми предстоят толкова много неща, помисли си. В десет трябва да бъда при Хари Барагари. Трябва да гледам някъде бейзболния мач по телевизията. Искам да прекарам още време с Роузи, ако мога. Искам да се видя и с Ван след мача, ако е възможно, и няма да е зле да гледам Лора в театъра.

„Доджърс“ победиха в съботния мач, за трети пореден път, но в понеделник, на „Янки Стейдиън“, те отстъпиха на „Янкис“ пет пълни обиколки в първия ининг. Този ининг беше лек. Играта бе добра отначало докрай. Ала „Доджърс“ си го върнаха във вторник и спечелиха мача и шампионата с резултат четири на три. Ван се върна на училище в сряда.

В неделя сутринта консултантите на Барагари все пак не харесаха пиесата, дори с новия персонаж, дори с по-заплетен сюжет.

В понеделник вечерта гледа Лора. Прочете отзивите във вторник сутринта. Пиесата беше свалена след осмото представление.

Роузи взе урока си по танци в понеделник следобед. В черното си трико, с коса, вързана на конска опашка, тя изглеждаше достатъчно лека, за да полети, като хубава буболечка. След урока той заведе Роузи и госпожица Макдугъл да пият чай в „Румпелмайер“, после отиде в кабинета на Док Леви и Док смени лекарството в зъба му.

Лари Лангли му изпрати три различни договора, съставени от адвоката на Адолф Замлок, един от друг по-лоши, а после агентът се обади по телефона и каза, че Замлок си иска обратно хилядата долара. Една вечер в „Грейт Нодън“ на Йеп му връчиха съдебно известие, изпратено от адвоката на Замлок.