Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Мразя всичко това. То е абсолютна лигавщина, но какво мога да сторя? Не мога да бъда омъжена. Не съм богата. Не мога да бъда известна. Нямам никакъв истински талант.

— Какво очакваш да чуеш — лъжи ли?

— Добре де, имам ли някакъв талант?

— Всеки има някаква сила за живот. Всичко друго е несигурно.

— Аз каква сила имам?

— Много голяма.

— Наистина ли?

— Една от най-големите, които съм срещал.

— Какво да правя?

— Не знам, явно и ти не знаеш. В пиесата — защото с това си ангажирана в момента — прави най-доброто, на което си способна. Защото никой не се раздава докрай — наистина никой. Съревнованието никога не е много силно. Почти е невъзможно да не свършиш някоя работа по-добре от всеки друг, който се опитва да свърши същата работа. Трябва само да се съсредоточиш.

— Вероятно е така — каза Лора.

— Така е.

— Струва ми се, че мога да се справя по-добре от… коя да е наистина голяма актриса?

— Има много актриси с опит — повечето са над петдесетгодишни. Има и множество ярки и темпераментни млади актриси, обаче не знам за някоя много голяма.

— Наистина ли?

— Не трябва да ги оприличаваме с жените, с чудесните жени, които никога не са стъпвали на сцена — жените, които се очаква те да имитират като актриси в пиесите. Бихме могли да излезем от това жилище и да отидем на три пресечки в посока към реката. Бихме могли да почукаме на някоя врата — на всяка врата — и да се срещнем с някоя истинска и по тази причина чудесна жена, като предмет на изкуството. Тя може да е майка, стара мома, вдовица.

— Като предмет на изкуството, аз от кой вид жени съм?

— Много специална.

— Такава, която заслужава вниманието на изкуството?

— Никоя жена не е недостойна за вниманието на изкуството.

— Тогава защо не напишеш пиеса за мен — в която да участвам — да мога да бъда звездата в нея?

— А ти защо не напишеш?

— Не знам как.

— Знаеш как да искаш. Това е всичко, което ти е необходимо.

— Не го мислиш наистина, нали?

— Не, убеден съм, че е така.

— Добре, искам да напиша пиеса, какво да направя?

— Ето как става. Искаш да напишеш пиеса, в която да можеш да участваш и да можеш да изглеждаш велика, много хора да узнаят за теб, да имаш всичките пари, които са ти необходими, да бъдеш свободна, да можеш… да напишеш още една пиеса, всичко това да се случва отново и отново. Но онова, което е в основата на всичко, е любов — в повечето случаи поискана и неполучена или дарена и отхвърлена. Понякога и завръщането към любовта. А любовта е велика повеля, както знаеш.

— Аз обичам мига.

— Мигът трябва да бъде обичан.

— Обичам приятно прекараните моменти.

— Разбира се.

— Само тях обичам. Мразя всички други.

— Моментите са си моменти и рано или късно идва момент, който с нищо не е по-лош от друг — за развлечение, за работа, за всичко.

— Обичам да се забавлявам. Обичам да се забавлявам сега, а не по-късно.

— Сега и по-късно са едно.

— Значи ако искам, трябва да направя нещо, за да постигна желаното?

— Как би могло да бъде иначе?

— Би могло да бъде дадено даром.

— Любов може да бъде дадена даром. Нищо друго. Ако любовта не е достатъчна, тогава трябва да се постараеш да разбереш кое ще ти е достатъчно. Ако то е да имаш най-добрата роля в някоя хубава пиеса, например, а никой няма да ти даде такава роля в такава пиеса, тогава единственият начин да получиш такава роля е да напишеш такава пиеса.

— Как?

— Ако наистина искаш, е лесно. Ако не искаш истински, не е лесно. Тогава е много трудно. Може би дори невъзможно.

— Има ли някакъв друг начин да получа каквото искам?

— Не. Има всякакви начини да получиш нещо, което не искаш, или каквото и да било друго, от незнание или нежелание да решиш какво искаш, обаче единственият начин да получиш каквото искаш, е да отидеш и да го получиш. Може би ти не искаш истински нищо. Знаеш, че през повечето време много от хората не искат нищо и в това също има смисъл.

— Ами ако всичко, което искам, е един милион долара?

— Тогава напиши пиеса като онази, в която участваш. Каза, че тя била написана, за да донесе печалба от един милион долара.

— Няма ли някакъв друг начин да мога да се сдобия с един милион?

— Да се омъжиш за човек, който има два милиона.

— Друг начин?

— Да имаш богат баща.

— Друг?

— Изобретявай центрофуги.

— Какво е това центрофуга?

— Не знам, но ги изобретявай и съм сигурен, че ще се сдобиеш с един милион долара.

— Хайде да се напием — каза Лора.