Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Бих искал да го гледам, но дъщеря ми има други идеи.

Знаеше, че ще се забавляват, където и да отидат.

Обади се на Хенри Хайам и попита:

— Какво става?

— Блум от „Фокс“ се обади преди малко — отвърна Хенри. — Искаше да знае дали аз съм агентът на „Странниците“. Накарах Марги да направи справка и се оказа, че не съм. Казах му го и той поиска да разбере дали поддържаме връзка. Отвърнах, че да… ако си наблизо. Каза, че те издирвал в Сан Франциско, обаче от „Уестърн Юниън“ отговорили, че си поискал да препращат в Ню Йорк телеграмите, които получаваш. Каза, че иска да купи „Странниците“. Очаква аз да говоря с теб и да му се обадя. Е?

— Не продавам свои неща. Преотстъпвам ги — за седем години.

— Във „Фокс“ няма да се съгласят.

— Няма сделка.

— Ще му се обадя да му кажа. Как си иначе?

— Тъжен.

— Защо така?

— Непрекъснато си припомням миналото.

— И какво?

— Сякаш дори не съм бил аз.

— Ти си бил, спокойно. Какво е положението с финансите?

— Лошо.

— Правото за данъчен запор е в сила, както знаеш. Дължат ти се около осемстотин долара хонорари, но, разбира се, аз трябва да ги изпратя на данъчния агент.

— Добре.

— Мога да ти дам малко назаем, а?

— Не. Имам чек за хиляда долара в портфейла си и ще го осребря, ако се наложи. Някога чувал ли си за Адолф Замлок? Иска да продуцира пиеси. Иска да напиша една за него. Изпрати ми хиляда долара да дойда в Ню Йорк, за да се срещнем. Запознахме се днес следобед. Познаваш ли го?

— Чувал съм за него. Влага пари в пиеси, така ли?

— Така чувам.

— Ако искаш да вземеш назаем малко пари, обади ми се.

— Добре.

Обади се на Зак, който попита:

— Какви са плановете ти за днес?

Каза на арменски нещо неясно за плановете си и отсреща се чу плътният фалцетен кикот на Зак.

— Искаш ли да се поразходим? — попита Зак.

— Разбира се. Къде ти се ходи?

— Където и да е. Знаеш, че обичам разходките. Подобряват настроението ми, но напоследък се скитам из пустошта на Юта. А разхождането из Ню Йорк наистина си го бива. Хайде да направим един излет.

— Остани там още няколко минути и ще ти се обадя.

Дълго се протяга в леглото.

Припомни си времето, когато двамата със Зак бяха във фирмата на Фоли и гледаха как Шаг Шамшоян кове сандъци, работейки като машина: гвоздей, дан; гвоздей, дан; гвоздей, дан; гвоздей, дан. Сандъкът се изправя, поставя се странична дъска и отново гвоздей, дан; гвоздей, дан; гвоздей, дан, гвоздей, дан. Обръща се от другата страна, същото се повтаря и ето че е готов още един сандък.

Шаг получаваше по цент за сандък и печелеше десет долара на ден, когато три долара дневно бяха добри пари. Той носеше бели кецове, панталон и нищо друго. Имаше голяма татуировка отвътре на дясната си ръка — глава на тъмнокоса жена, а отдолу дума, написана с арменски печатни букви. Някой беше казал, че това е думата Муг — „майка“ — която на арменски означава също и „нация.“ Те стояха и гледаха, изпълнени с възхита към този голям човек. Шаг беше един от най-яките улични борци във Фресно, човек, чиито най-добри приятели бяха градските бандити, но когато работеше, той пееше жални и патриотични арменски песни. От време на време посочваше към една от купчините вързани с тел дъски за един сандък и Йеп или Зак скачаха към тях, вдигаха ги и ги стоварваха върху тезгяха на Шаг. Той скъсваше телта с острото на чука, нареждаше на куп дървения материал там, където можеше да го достигне с най-леко пресягане и веднага продължаваше работата си — сандъци за по един цент. Очакваха да сбърка, да направи погрешно движение, но това не се случваше много често, а когато се случеше, поправянето никога не отнемаше повече от няколко секунди. Той беше най-големият майстор на сандъци в цялата долина Сан Хоакин. Наблюдавайки Шаг, те учеха. Йеп учеше как се пише, а Зак — как се правят сандъци. Когато бе във форма, Зак се справяше почти толкова добре, колкото Шаг.

Тези слаби модерни танцьори — помисли си той — би трябвало да видят как Шаг правеше сандъци преди четирийсет години. Трябваше да го видят и преди трийсет години. Няма да е зле в Музея на модерното изкуство да се изложи работният тезгях на Шаг, със стойката за гвоздеите, чука и струпания на купчина дървен материал. Ако искат да наблюдават истинско произведение на изкуството, хората трябва да видят този тезгях. Шаг го бе направил сам. Той не бе учил дизайн в никой университет. Научил бе необходимото там, на място, и ако имаше начин да се изкарват десет долара на ден с достоен труд вместо три с шеф, който по цял ден ти виси на главата, Шаг щеше да разбере как се печелят пари по този достоен начин.