Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

Когато посети Фресно, обади се по телефона и съпругата на Арти каза, че той е получил психическо разстройство. От „P.G. & E.“ поискали от него да си вземе отпуска за половин година, през която да получава половин заплата. Казали, че ще запазят работното му място, ако реши да се върне.

— Аз, разбира се, искам да ви поканя на вечеря — рече съпругата на Арти, — обаче никак не ми се ще да видите Арти в това състояние. Той ужасно се състари, съвсем внезапно.

Телефонът в хотела иззвъня и Лари Лангли, като говореше по-високо от обикновено, каза:

— Йеп, той постоянно ми звъни, откак се върнах в офиса. Той ми се обади. Не аз на него. Ядосан е… много ядосан. Поиска да разбере защо все така желаеш да видиш договора, и малко по малко аз го запознах с условията, които очакваш. Иска пак да отидем в офиса му утре преди обед в десет часа. Аз се съгласих. Надявам се, че ще дойдеш.

— Ще дойда. Разговорът ни ще бъде изцяло делови, нали?

— Да. Той поиска да знае дали смятам, че утре вечер ще вечеряш заедно с него и приятелите му в „Чембърд“, и аз отвърнах, че не зная. Спомена, че едно от момичетата било много красиво и че може да искаш да се запознаеш с нея.

— Не мога да отида. Ще излизам с дъщеря си. Ще бъда на срещата в десет — мога да отделя един час, това е. После ще си ходя. Той трябва да е готов с договора.

Затвори телефона и си спомни за случайната си среща с Арти Пъч в Сан Франциско около година след разговора със съпругата му.

— Най-накрая напуснахме стария роден град — каза Арти. — Децата настояваха. В град като Фриско има повече възможности за младежите — училища, работа, хора. В момента не съм в „P.G. & E.“. На подобна работа съм.

Вдигна слушалката на вътрешния телефон и Бърт се обади.

— Бърт, би ли купил от вестникарската будка следобедните издания, „Ню Йоркър“, „Тайм“, „Лайф“, „Сатърди Ивнинг Поуст“ и да ми ги донесеш?

Стана и се протегна, стопли вода на газовата печка и когато Бърт се показа на вратата, той си сръбваше горещо кафе.

Прегледа внимателно „Ню Йоркър“, за да види кое би било най-забавно на Роузи, ала нищо не изглеждаше особено обещаващо.

В момента върви единствено бейзболният шампионат, помисли си той, няма друго. Просто ще трябва да я заведа там. След мача ще заведа двамата с Ван на ресторант и после в „Палас“.

Телефонира на Ленард Лайънс и каза:

— Искам утре да заведа малката си дъщеря на „Ебетс Фийлд“. На кого трябва да се обадя за билети?

— Гледайте мача по телевизията — рече Ленард. — Всички билети са разпродадени. Ще трябва да платиш най-малко петдесет долара за два билета.

— Ще платя петдесет.

— Това е глупаво.

— Дори и така да е.

Ленард му даде името и номера на един от най-големите билетни агенти в града. Цената беше шейсет долара за два билета, но бяха за най-хубавите места — в трета база, по думите на агента.

— Ще ги взема — рече и тогава агентът каза:

— Ще ви се обадя пак след няколко минути.

— Не разполагате ли с билетите?

— Мисля, че мога да ги доставя, но не съм сигурен.

— След колко време ще знаете?

— След пет минути.

Агентът се обади пак и каза:

— Човекът иска сто долара за двата билета… но са за най-хубавите места.

— Кой е човекът?

— Един мой приятел. Просто билетите са свършили. Той се е разболял. Не може да отиде.

— Ако кажа, че ги вземам, ще ги получа ли или трябва пак да му се обадите?

— Получавате ги.

— В такъв случай аз ще ви се обадя след пет минути. Трябва да съм сигурен, че дъщеря ми иска да отиде.

Обади се на Роузи и по гласа й веднага разбра, че тази идея не я вълнува, макар тя да се опита да прикрие това.

— Освен, разбира се, ако ти и аз можем да измислим нещо, което вероятно ще бъде по-забавно.

— Ще бъде забавно, татко. Просто ще отидем, ще си купим билети и ще гледаме мача.

— Ами ако не можем да намерим билети?

— Какво от това? Ще видим Бруклин. Ще се поразходим заедно и ще разгледаме забележителностите. Ще поседнем в някой ресторант и ако там има телевизор, ще гледаме мача по телевизията.

— Ще видим. Недей да обядваш. Ще те взема на обед и ще отидем някъде.

— Ще бъда с много хубава лятна рокля.

— Привечер ще вземем Ван и ще отидем някъде другаде.

— Къде?

— Ще вечеряме някъде, после да отидем в „Палас“, а? Това е единственото място в Ню Йорк, където все още можем да гледаме вариететна програма.

Той обясни какво е вариететна програма, след това се обади на билетния агент и каза, че не иска билетите.

— Утрешният мач ще бъде страхотен — рече агентът. — „Доджърс“ тъкмо спечелиха първата си победа, осем на пет. Утре смятат да спечелят втората и така всеки отбор ще има по две победи.