Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Изведнъж чух гласа му зад вратата на банята:

— Както винаги без захар и с капка мляко, нали?

— Да, благодаря… Веднага идвам.

Станах и се погледнах в огледалото: не познавах лицето насреща. Опитах се да го скрия, не исках да ме вижда така. Реших, че няма да му казвам нищо. Когато влязох в кухнята, той ми подаде с усмивка чашата с кафето. Нямаше и представа за шока, който бях преживяла току-що в банята.

— Всичко наред ли е? Лицето ти изглежда странно, бледа си.

— Да, да, всичко е наред.

— Сигурна ли си? Какво има?

Изкушавах се да му кажа, да го попитам за козметичния несесер, за да ме убеди, че не е така, както си мисля, че всъщност обяснението е друго. Обаче казах:

— Нищо, дойде ми предварително. По-добре да се прибирам, не си нося превръзки.

— Мога ли да ти помогна по някакъв начин?

— Не, спокойно. Ще си тръгвам, съжалявам. А, отворих шкафчето, за да си взема кърпа.

Гледах го право в очите, за да доловя някаква следа от притеснение по лицето му, но нищо.

— Ще ми дадеш ли чаша вода?

Докато ми наливаше вода, посегнах за чантата си. Трябваше да изляза веднага от този апартамент, не се чувствах добре. Изпих я и си тръгнах с натежало сърце. Асансьорът не се движеше надолу, а се спускаше в бездънна бездна.

Сгреших, че не отворих този козметичен несесер, поне сега щях да знам какво има вътре. Има ли други жени в живота му? Този въпрос ме измъчва. Защо ме боли така силно? Аз съм омъжената, нямам никакво право да претендирам да бъда единствената жена в живота му, никога не съм била и продължавам да не съм в положение да се ровя. Въпреки това любопитството ми набъбва с всяка изминала минута. Все едно губя контрола, уравновесеността, която смятах, че съм придобила. Ако има други жени, искам да науча какви са отношенията му с тях. С всички ли се люби така, както го прави с мен? С всички ли играе така? Вижда ли се с тези жени, отпреди да ме познава, или ги е срещнал след това?

Часът е два през нощта, а не успявам да заспя. Дойдох в кухнята, за да пиша. Страх ме е, страх ме е да не свърши всичко, боя се, че той не е такъв, какъвто винаги съм си го представяла. Страх ме е, че ще се обвърже с друга жена и ще я предпочете пред мен.

Паоло току-що ходи до тоалетната и преди да се върне в леглото, мина през кухнята. Промърмори нещо във връзка с това, че пиша дневник като девойче, напомни ми да изгася светлината и отиде да си легне.

Иска ми се да го спра, да му кажа да седне и да му призная всичко. Да му обясня къде ходя, когато закъснявам за вечеря. Да му разкажа къде прекарвам обедните почивки, къде тичам, когато си тръгвам по-рано от офиса. Иска ми се да му покажа жената, която стои насреща му. Иска ми се да го погледна в очите и да го попитам защо ме остави сама през всички тези години, да запратя в лицето му думите: „Виж само докъде се докарах“.

Нощес, като затворих дневника и отидох да си легна, вече минаваше три. Заспах трудно и когато будилникът звънна на сутринта, имах усещането, че съм спала само няколко минути. Разстроена съм.

Току-що се карахме с Паоло. Вече не мога да го понасям, не понасям как говори, как върви, звука от чехлите му по пода. Даже миризмата му ме изнервя. Днес се ядосваше на майка си, защото била дала пари на брат му да отвори фирма. Недоволстваше, понеже била използвала парите, останали от баща му.

— Брат ми все повтаря, че майка ми нищо не разбира, но когато му трябват пари, тичка при нея.

Дори не му отвърнах, оставих го да си се оплаква сам.

Дълго размишлявах за козметичния несесер и реших, че желая да науча дали има други жени в живота му. Имам право на това, той е наясно, че съм омъжена, знае как стоят нещата при мен и мисля, че е редно и аз да знам как стоят при него. Между другото, не съм се любила с Паоло, откакто го правя с него. Решението е изцяло мое, той вероятно дори не би го възприел като изневяра, но аз — да.

Даже не знам защо никога не съм му задавала сериозно въпроса дали има и други жени. Вероятно несъзнателно не съм искала да открия, че не съм единствената, за да мога да изживея приказния си сън по желания от мен начин. Ала колкото и да е красив един сън, рано или късно се събуждаш.

Тази сутрин му писах: „Ако си свободен утре, ще дойда след работа. Искам да говорим“.

Отидох при него, надъхана от аргументите си. В колата, докато карах, хиляда пъти си повторих думите, които предъвквах от часове. Всичко ми беше ясно, знаех какво е правилно да направя, какво да кажа и на какво да наблегна, защото в главата си вече бях разиграла тази среща и си бях представила дори и неговите отговори. Чувствах се изпълнена с решителност и сигурна в себе си.