Фабио Воло - Първите утринни лъчи

— Не смятам, че някога съм се чувствала толкова добре с някой мъж в целия си живот. Сготви ми за обяд, пихме наистина хубаво вино, говорихме много.

— Да не би да се влюбваш?

— Не, не. Не мисля.

— Елена, не прави глупости.

— Не, ами всъщност може малко да съм се увлякла, това е… В смисъл че е трудно да не се влюбиш или поне да не изпитваш нещо. Познаваш ме, а и той е прекрасен мъж. Да оставим секса настрана, той освен това е внимателен и нежен. Не съм свикнала с подобно отношение. Мисля, че и той е малко увлечен, в противен случай нямаше да се държи така.

— А какво казва?

— Нищо, не сме говорили направо по темата, но се разбира от това какво изпитваме, когато сме заедно.

— Внимавай да не си измисляш филми. Може би той гледа на отношенията ви по съвсем различен начин.

— Съзнавам, че е трудно за вярване, но ако можеше да ни видиш заедно, вероятно щеше да разбереш.

— Възможно е, не казвам, че не си права, напомням ти само да внимаваш… Случва се въз основа на някои леки недоразумения в началото човек да си изгради погрешни представи.

Онзи ден по телефона Карла не спря да ми повтаря да внимавам. Каза го толкова много пъти, та по едно време дори я заподозрях, че иска нещата между мен и него да не потръгнат. Долавях, че и за нея беше трудно да проумее какво се случва в онзи апартамент.

Когато пиша, чувствата отново ме обладават, усещам как съм близо до него. Понякога спирам за миг и приближавам ръка до носа си, за да доловя нашите мириси или само моя. Ръката, с която пиша, е същата, с която си доставям наслада. За мен да пиша вече е почти същото, като да се докосвам.

Осъзнах, че не пиша само защото се страхувам да не забравя, а и за да пропъдя страха си. Страхът да не изгубя отново това, което той ми е върнал.

Смятах, че не съм способна да обичам непознат. Винаги съм мислела за любовта по начина, по който са ме учили, убедена, че е единствена. Но с него беше съвсем различно. С него съм решила да не се преструвам, да не надявам маски, искам да ме вижда такава, каквато съм. Ако сега, отвъд страстта и желанието, изпитам някакво чувство, няма да се крия.

Написах тези думи, след като той се отпусна и сподели с мен някои неща — не го беше правил никога дотогава. Вземахме си вана заедно, а преди това бяхме изпили цяла бутилка вино. Водата ни помагаше да се отпуснем още повече. На ръба на ваната стояха слънчеви очила.

— Какво правиш с тях? — попитах го аз.

— Обичам да се къпя със слънчеви очила, от години имам този навик. Пробвай ги.

Сложих си очилата му.

— Добре ти стоят — каза ми той, смеейки се.

— Вземи ги, твои са, сложи си ги.

Послуша ме, но веднага ги махна.

— Срамувам се, когато не съм сам.

— Защо? Често ли се къпеш в компания?

Той се засмя.

— Отговори ми, колко жени са били в тази вана преди мен?

— Не много, скоро ремонтирах банята…

— Колко си безочлив!

— Това е истината, тази вана е от два месеца и ти си първата.

— Да говорим сериозно, кога приключи последната ти връзка?

— Дори не знам дали да я определя като връзка, така или иначе, вече мина повече от година.

— Но някога влюбвал ли си се истински?

— Разбира се, че съм се влюбвал, да не съм извънземно?

— И какво се случи?

— Нищо, връзките приключват.

— Колко време продължи?

— Две години.

— Оттогава не ти се е случвало повече да изпиташ необходимост да имаш истинска близост с жена, така ли? Не се чувстваш никога самотен? Не се боиш да остарееш сам?

— Вече съм стар — каза той и се разсмя.

— Ти си само с три години по-възрастен от мен, да не би да искаш да ми кажеш, че съм стара?

— Три години са много.

— Как си се представяш след няколко години? Все така сам или с жена?

„Кажи, че в мислите си и след няколко години си още с мен“, молех се аз.

— Имам много мечти за себе си с жена, красиви моменти, които да изживеем заедно, но знам, че не съм способен на това. В главата ми те са прекрасни като всички мечти, само че в истинския живот никога не става по този начин и знам, че вината е моя. Обичам да си представям красива любовна история, но когато ми се случи, изваждам на показ най-лошото от себе си. Отношенията в двойка ме правят по-лош.

— Може би представата за двойка, която имаш в главата си, е погрешна, може би поради някаква причина не я свързваш с щастието. Родителите ти обичаха ли се?

— Така ми се струва. Баща ми постоянно пътуваше заради работата си, виждах го рядко, като бях малък. С брат ми се страхувахме от него. Смятам, че родителите ми се обичаха по някакъв техен си начин. Майка ми нямаше търпение той да се прибере, а когато си беше вкъщи, изглеждаше, че единственото й желание е отново да потегли на път. Променяше се в негово присъствие. Баща ми ми липсваше, но ми беше по-приятно, когато тримата бяхме сами у дома. Играехме си повече, всички бяхме по-спокойни. Все пак мисля, че това няма нищо общо с връзките ми, смятам само, че съм неспособен да изживея любовна история на висотата на моите фантазии. Междувременно съжителствам с мечтите си.