Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Здесь есть возможность читать онлайн «Фабио Воло - Първите утринни лъчи» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Колибри, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Първите утринни лъчи: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Първите утринни лъчи»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Първите утринни лъчи“ е шестата творба на Фабио Воло, в която за първи път повествованието се води от жена. В строго програмираното, монотонно, до непоносимост рутинно брачно ежедневие на Елена внезапно нахлува, неканен и нечакан, един страстен, разголващ, неустоим мъжки поглед, който строшава всички задръжки и я повежда на магнетично пътешествие към чувствената наслада, опиянението от споделените мигове, полета на слетите дихания и тръпнещите тела. Ала понякога свободният избор носи и страдание, макар да отваря дверите към нов и мечтан свят. Боли, когато утринното зарево помита тъмнината и нощните сенки. И пътят към вътрешното освобождение никак не е лек.

Първите утринни лъчи — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Първите утринни лъчи», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Единственото сигурно нещо е, че сега не осъждам толкова строго действията на останалите.

31 май

Какво ли би ми се случило, ако тази врата изведнъж спре да се отваря за мен? Дали ще открия други стълби, които така силно да разтуптяват сърцето ми? Новата жена, която съм сега, ще остане ли затворена вътре, или ще бъде прокудена навън?

Може би ще ми остане само утехата да търся убежище сред страниците на този дневник. Кой знае дали най-накрая няма да подиря тук своето спасение?

Това са въпроси, на които само времето може да отговори. Сега съм принудена да живея, за останалото се налага да чакам.

3 юни

Днес ходих при козметичката си. Убеди ме да си направя масаж. Имах време, а тя — свободно място. Затворих очи, отпуснах се, започнах да си мисля, че ръцете са неговите, и ме обхвана възбуда. Не смятам, че момичето забеляза. След като приключи, преди да излезе, ми каза:

— Стой колкото искаш, не бързай.

Останала сама, не успях да се въздържа и започнах да се галя. Когато си тръгнах от козметичния център, не можех да си спомня къде съм паркирала.

Когато препрочитам какво се случи онзи следобед, се развеселявам. Помня прекрасно душевното състояние, в което посрещах своите дни, своето ежедневие. Откакто го имаше него, се будех весела, изпълнена с чувство за лекота. Ставаше ми приятно при мисълта за нас и откривах, че се усмихвам, изумена от това, което бях успяла да постигна благодарение на него.

Една сутрин, докато отивах към офиса, получих есемес:

„Ще успееш ли да дойдеш вкъщи довечера?“

„Не преди девет.“

Веднага щом влязох в дома му онази вечер ме целуна по устата, помогна ми да си сваля сакото и след това, хванал ме за ръка, ме заведе в кухнята. Там ни чакаше отворена бутилка червено вино, наляхме си по чаша. Той ме гледаше и се усмихваше. Поговорихме си малко, от неговите думи бликаше нежност. Отметна косите ми, целуна ме по врата, шепнейки прекрасни думи. В такива моменти се чувствах обичана. Измъкна от джоба на панталона си черна копринена лента и ми завърза очите. После бавно ме разсъблече.

— Прекрасна си — прошепна в ухото ми. — Ела, имам изненада за теб.

Хвана ме за ръката и разбрах, че ме води към спалнята. На прага махна превръзката от очите ми. За секунда сърцето ми спря и стомахът ми се сви. Топлина обля цялото ми тяло, най-вече лицето. Не бях подготвена, не го очаквах: в леглото имаше жена с превързани очи, гола.

— Харесва ли ти?

Не знаех какво да кажа.

— Кажи ми само харесва ли ти, аз ще се погрижа за останалото.

Беше много красива, сигурно на около трийсет години. Руса. Кимнах в потвърждение, но бях в плен на огромно вълнение. Дори изпитах желание да си тръгна, ала не успявах да се помръдна.

— Не се бой, тук съм, с теб.

Отново привърза очите ми, заведе ме до леглото и ме сложи да седна до жената.

Усещах парфюма й. Бях напрегната. Той ме целуна по устата, погали ме по главата. Беше самата нежност, както само той умееше да бъде.

— Сега ще й развържа очите.

Страхувах се от възможността да не й харесам. Беше така красива и може би, щом ме видеше, щеше да си промени решението и да си тръгне. Тревогата да не би да не ме хареса беше по-силна, отколкото тази, която изпитвах с него първия път. Тя не говореше, не казваше нищо. Усетих само, че се надига. После почувствах допира на ръцете й по глезените, краката, корема, гърдите, шията ми. Галеше ме, целуваше ме. Косата й докосваше кожата ми. Бях се стегнала, вълнувах се неимоверно силно. Той прошепна в ухото ми да се успокоя и че ако не искам да продължавам, само трябва да го кажа и тя ще си тръгне. Не исках да спира. Устните й се долепиха до моите, целунахме се. Целувките й ме възбуждаха и същевременно бяха неимоверно нежни. После се плъзна надолу и разтвори краката ми. Целуваше ме жена и това ми доставяше всеобхватна наслада. Хареса ми от първия миг, може би дори повече, отколкото когато го правеше той. Мускулите на тялото ми се стегнаха за няколко секунди, гърбът ми се изви, пръстите на краката ми се изпънаха. Отпуснах се напълно и удоволствието ме обля като балсам. Той махна превръзката от очите ми и ми се усмихна. Превърза нейните очи, сложи я да легне до мен и ми каза:

— Цялата е твоя.

Не знаех какво да правя, надигнах се, погледнах го в очите и без да отклонявам погледа си, се наведох и зарових уста между краката й. Беше ми за пръв път. Целувах я, като си мислех как ми харесва на мен, вкусът й беше приятен. Той стана, хвана ме за хълбоците и след секунда го почувствах в себе си. Тя обхвана главата ми с ръце и ускори движенията ми. Той я последва. В този миг ме споходи мисълта, че може би предпочита нея пред мен, и това ме накара да ревнувам за момент.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Първите утринни лъчи»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Първите утринни лъчи» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Първите утринни лъчи»

Обсуждение, отзывы о книге «Първите утринни лъчи» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x