Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Не съм преоткрила нещо, което да съм била забравила: чисто и просто никой не ми беше казвал, че и аз мога да изпитвам наслада колкото и когато искам. Преживяното с него дълбоко ме промени. Научих се да отстоявам правото си на удоволствие, на наслада, на желание. Без да се осъждам. Открих истинската си същност.

Така че, скъпи портиере, гледай ме колкото си щеш, изучавай ме, откривай разликите в това как стои косата ми, когато се качвам и когато слизам. Гледай дали полата ми не се е поизкривила, дали лицето ми не е поруменяло, дали червилото ми не е така ярко, както на влизане. Забелязал ли си, че сега, като си на входната врата, минавам толкова близо до теб, че почти те докосвам? Искам и ти да доловиш аромата, напоил кожата ми, полъх от онова, което току-що съм правила. Да, знам, че имаш фантазии за мен, разбрах как стоят нещата. Усмихвай ми се хитро, докато минавам, занапред ще трябва сам да продължаваш да правиш това, което в началото правехме и двамата: да класифицираш, да категоризираш, да тълкуваш, без дори да имаш представа какво е възможно, какви са невъобразимите за твоя ум вероятни варианти. Моли се винаги да бързам, когато минавам покрай теб, защото може да се окаже, че някой ден ще имам време да спра и тогава, за да те накарам да се почувстваш по-близо до собствения си начин на съществуване, аз ще бъда тази, която ще съди теб.

Разбрах кои са важните за мен неща в един мъж. Как се отнася към мен.

Как ме чука.

През този период от живота ми изпитваното от мен усещане за освобождение съдържаше в себе си чувство за всемогъщество. Точно както когато си тийнейджър, си убеден, че всичко ти е ясно. Вече не долавях границите и рамките на онова, което изживявах, пометена от еуфорията на срещите ни.

Един ден той ме попита:

— Какво желаеш?

— Нищо по-различно от това, което правим.

— Иска ми се да разбера, имаш ли някакви фантазии?

— Обичам да влизам в дома ти и да не знам какво ме очаква.

— Тоест нямаш никакво специално желание… Сигурна ли си?

Винаги съм се срамувала от фантазиите си и той усети, че се чувствам притеснена.

— Погледът ти, изражението, изписано в момента на лицето ти, е едно от най-еротичните, секси и съблазнителни неща, които някога съм виждал. Свянът в теб е изключително чувствен. Не се тревожи. Ако се срамуваш, не ми казвай.

Не знаех дали да му доверя еротичната фантазия, която беше изникнала в ума ми, страхувах се да не би да ме вземе на подбив, въпреки че никога не би го сторил. Осмелих се:

— Би ми харесало да го направя на открито. В парка, на плажа, в някоя уличка нощем… Някъде на открито.

— Хубаво… Заради чувството за свобода или заради риска да ни видят?

— Не знам, никога не съм се замисляла, най-вече защото никога не съм го правила. А ти?

— И аз. Никога ли не си имала фантазии, докато се любим?

Всъщност веднъж ми се беше случило, но не знаех дали да му кажа. Страхувах се да не си помисли, че си фантазирам, понеже не съм задоволена.

— Хубаво е да имаш фантазии, докато се любиш, и не означава, че не ти харесва това, което правиш — все едно четеше мислите ми.

— Да, случи ми се веднъж. А ти? Какви са твоите фантазии? Знам, че сега ще ми изредиш безкраен списък.

— Да си призная, съвсем не са много. Но мисля, че „непознатата“ ми е любимата.

— Как „непознатата“?

— Жена, която не познавам: среща във влак, в самолет, в бар. Да се любя с жена, за която знам малко или нищо. Това е нещо непредвидено, което се случва на момента, за което са нужни само шепа разменени погледи.

— Случвало ли ти се е?

— Няколко пъти.

— Ще ми разкажеш ли за някой от тях?

— Във влака за Рим. Седях срещу една жена. Пътуваше по работа: компютър, папки, непрестанни разговори по телефона. От време на време се поглеждахме. Бегла усмивка, „извинявай“, ако неволно се побутнехме. В един момент реших да прескоча до вагон-ресторанта и я попитах дали иска нещо. Отговори ми, че не иска.

„Сигурна ли си?“

„Всъщност не, може да изпия едно кафе, но ако нямаш нищо против, ще дойда с теб.“

Пихме кафе, каза ми какво работи, къде отива и как се казва. На връщане към купето, във връзката между два вагона я хванах за ръката, притеглих я към себе си и се целунахме.

— И влязохте в тоалетната и се любихте там ли?

— Не, само се целунахме. Когато се върнахме на местата си, седнах до нея. Продължихме да работим, но без някой да забележи, галех крака й под полата. Вечерта, след като всеки приключи с работната си вечеря, отидох при нея в хотела.