Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Не искам да стоя повече тук, в тази хотелска стая. Искам да отида при него. Липсва ми жената, чието отражение съзирам в очите му. Когато сме заедно, се чувствам близо до нещо, което ми принадлежи, до нещо свое.

Тази вечер се нуждая от един негов поглед, от една негова прегръдка. Имам нужда само да бъда видяна. След вечеря, на която никой не успя да ме види, се нуждая от това да бъда. Само един негов поглед ще бъде достатъчен, за да събори този хотел.

На масата гледах Паоло, докато се хранеше, и осъзнах, че не изпитвам никакво влечение към него, че не желая повече да ме докосва, дори лекичко. Привързаността ми е сестринска, в нея няма страст.

Когато пристигнахме в хотела, момичето на рецепцията каза:

— Ужасно съжаляваме, но е станала грешка — едната от трите стаи не е със спалня, а е двойна с две единични легла.

Бях щастлива да й кажа, че това не е проблем и че ще я вземем ние.

Снощи, след като писах, дълго лежах будна. Сънят така и не идваше. Когато Паоло влезе в стаята, не се престорих, че спя, както правя често, а запалих нощната лампа и седнах в леглото. Той се съблече и отиде в банята. Исках да разговаряме за нашите отношения, но не знаех откъде да започна, как да подхвана темата. Исках да му призная, че съм се качила в стаята не защото ми е било зле, а просто защото вече не ми се живее така. Исках да му кажа, че бракът ни не е такъв, какъвто съм си го представяла, и че заслужаваме повече. Не исках да се караме, а просто да погледнем действителността в лицето и спокойно да вземем решенията, нужни за един по-добър живот, както за мен, така и за него. Исках да започне да си задава въпроса какво желае от живота.

Толкова бях мислила за този момент, а като настъпи и започнах да говоря, вълнението изчезна за секунди. Паоло излезе от банята, сложи телефона си да се зарежда и ми каза:

— Няма да включвам алармата, без това утре тръгваме след обяда. Когато се събудим, тогава.

— Паоло, трябва да говоря с теб…

— Надявам се, темата не е оплетена, че май пийнах повечко и нещо не съм много в час.

— Искам да говорим за нас, за нашите отношения, имам нужда да разбера.

— Не, моля те, Елена, не тази вечер. В планината с приятели сме, вечерята беше приятна, забавлявахме се, моля те, не разваляй всичко с обичайната си параноя. Не може ли да говорим утре у дома?

— Това моето не е параноя.

— Каквото и да е, да го оставим за утре. Късно е, пил съм и съм уморен.

След секунда тишина стана от леглото и се приближи към моето. Опита се да ме целуне.

— Хайде, направи ми местенце при теб и ще ти помогна всичките ти лоши мисли да отлетят.

— Моля те, Паоло, остави.

— Виждаш ли? Ти си тази, която усложнява всичко, аз винаги съм готов да намеря решение, да загърбя гордостта в полза на добрите ни отношения, а ти все критикуваш, но после оставаш затворена в себе си и въобще не ми помагаш. Аз направих каквото се искаше от мен. Ти си тази, която не иска, даже и тая вечер. Лека нощ. Надявам се, че нощта ще ти донесе съвет и ще ти помогне да разбереш какъв човек си станала.

Хотелската стая се беше смалила наполовина. Бях разочарована. Мислех си, че може би е прав, че нито моментът, нито ситуацията са подходящи. Докато в мен се надигаше леко чувство за вина затова че не се бях държала добре тази вечер, в която той само искаше да му бъде приятно, чух как захърка и разбрах, че не съм му създала и най-малкото притеснение. На следващата сутрин, когато се събудихме, нито един от двамата не спомена казаното предишната вечер. В колата не бяхме сами, а щом се прибрахме следобеда, си взех душ и отидох право в спалнята. Той се метна на дивана да гледа телевизия.

Днес успях да мина през дома му преди вечеря. Надявах се да го намеря зажаднял за мен. Едва-що позвъних на звънеца долу и незабавно ми отвори. Харесва ми мисълта, че той е там и ме чака прав, нетърпелив като мен. Харесва ми, когато усещам, че ме желае, това ме прави щастлива и ме възбужда. Чувствам се силна. Влязох у тях, беше зад вратата. Взе ръката ми и я сложи между краката си, за да усетя колко много ме иска.

След дни на очакване желанието нараства и тялото ми е по-разпалено, живо и чувствено. Харесва ми, когато ме обладава с настървение, когато ми се нахвърля и след няколко секунди вече е вътре в мен, без дори да ме разсъблече цялата. Открих, че ми допада да се любя облечена. Разтърсва ме вниманието му, желанието да знае коя съм и за какво копнея, когато се гледаме в очите, когато погледите ни се срещат в отражението в огледало или когато сме със затворени очи в дълбините.