Фабио Воло - Първите утринни лъчи

— Звучи възбуждащо. Никога не съм се любила с мъж при първата ни среща.

Спомних си как вечерта, в която бях излязла на вечеря с приятелките си, си бях представила, че се люби с друга жена, а аз бях с тях. Разказах му го, защото исках да кажа нещо, нарушаващо табутата ми, нещо, отиващо отвъд фантазията ми за секс на открито, която в момента ми се струваше дори малко банална. Почти се срамувах, че имам само тази еротична мечта.

— Да се любя с мъж и жена, едновременно.

Веднага щом го изрекох, се уплаших, така че добавих моментално:

— Това е само фантазия, не знам дали наистина би ми харесало да опитам.

— А как си представяш тази жена?

Помъчих се да сменя темата, защото ме беше страх да не навлезе в прекалени детайли.

— Това е една от онези фантазии, които е по-добре да си останат такива.

— Добре, кажи ми само каква би предпочела да бъде: руса, тъмнокоса, с големи гърди, слаба…

Не знам защо, но му отвърнах:

— Преди всичко ми се иска да бъде чиста, трябва да е чиста жена, а също и елегантна…

Той се усмихна широко и ме прегърна, сигурно го накарах да изпита нежност. Кой знае защо му отговорих така.

— Но чиста руса или чиста тъмнокоса? — попита ме през смях.

— Не знам. Със сигурност жена, която не познавам, с приятелка никога не бих успяла. А и трябва да бъде спонтанно, не върви да го обсъждам на маса. Така или иначе, не мога да си представя как би трябвало да изглежда, каква да бъде. Ще ми се да е красива, и толкова.

Стана, за да изпие чаша вода, и ме попита дали искам и аз.

— Да, благодаря.

Бях доволна, че сме приключили с тази тема.

Обичам срамежливото му отношение, след като сме се любили. Винаги съм го възприемала като неговия начин да ми покаже, че ме харесва. Често разкрива пред мен територии, където никой друг мъж не ме е водил, кара ме да си играя на ръба на своите граници, показва ми ги и ми помага да ги докосна с ръка. Преди да се разделим, винаги ме връща обратно в познатите ми места чрез милувки, прегръдки и нежни целувки. Харесвам до полуда усещането, когато целува клепачите ми, когато ме държи за ръка и пръстите ни се единяват като зъбчетата на цип. Струва ми се, че ако светът се сгромоляса изведнъж, аз ще оцелея.

Препрочетох думи, които съм написала преди повече от година. Бях ги чула от устата на млада жена и много ме бяха подразнили. Бях добавила резки коментари. Момичето беше приятелка на Федерика, която не познавах и която един ден обядва с нас. Защитаваше идеята, че може да срещнеш някой мъж, да създадеш връзка, да отидеш да живееш с него, да се омъжиш и даже да си родиш дете, убедена, че това е мъжът на живота ти. Добре сте заедно, обичате се, мили сте един към друг. Живеете така години наред: семейство сте. Един ден обаче погледът на някой непознат те приковава към стената. Един човек те докосва едва-едва и неочаквано, за миг, те обладава чувство, което не си изпитвала никога през живота си. Емоция, която те изважда от равновесие, по-могъща от убежденията ти и от ценностите, в които вярваш — същите, дето си поддържала и в чието име винаги си се борила. Чувстваш се гола и целият свят, който си градила така старателно и внимателно, може да се сгромоляса като пясъчен замък. Този поглед те помита, преди да успееш да се защитиш с обичайните рационални мисли: „Ако ме привлича друг мъж, това означава, че вече не обичам своя, вместо да му изневеря, по-добре да се разделим и да бъда с другия, никога не бих могла да го предам така…“.

Всички знаят, че може да се случи, и много се ужасяват от това. Ето защо решават да се омъжат: за да намалят този страх. Сватбата е обещание, обещай ми, че ще ме обичаш вечно. Понякога не ти достигат време и сили за вземане на решение и тогава избираш да се пуснеш по течението. А другият не може да ти се гневи, защото знае, че е можело да се случи и на него, и фактът, че не е станало, не го прави по-добър човек. Когато си с някого, няма как да искаш да ти гарантира вярност, понеже не е възможно да го изискваш и от самия себе си. Любовта е риск, който човек поема. Затова истинската любов е за смелите.

Помня, че не казах нищо по време на този обяд, въпреки че думите й наистина ме подразниха. Струваше ми се, че това е начин за оправдаване на някои постъпки, ако не желаеш да поемеш отговорността за тях. Винаги съм вярвала, че щом една връзка е силна, почтена и дълбока, никой ураган не може да я отнесе. Днес вече не знам дали мисля както тогава, не съумявам да си изградя ясно мнение по въпроса. Ако ние с Паоло се бяхме обичали истински, ако между нас съществуваше действителна интимност, смелостта да се приближим един към друг, може би никога нямаше да вляза в онзи апартамент. Вероятно прилича донякъде на приказката за вълка и трите прасенца: важно е колко силно духа той, но е важно също така как си изградил къщата си.