Фабио Воло - Първите утринни лъчи

Любихме се по много начини, преплитайки тела и желания. Беше нежно, сладостно, чисто. Накрая станахме едно цяло, така интимни и дълбоко свързани, че и тримата достигнахме заедно до върховната наслада. Никога не бях изпитвала толкова силен оргазъм. Три тела, които тръпнеха в пълна хармония. Легнах до тази жена и усетих желание да я погледна в очите. Махнах превръзката й и след като вперихме задълго поглед една в друга, се целунахме.

В онази вечер се прибрах у дома невярваща и щастлива. Паоло вече спеше и аз се мушнах в леглото, като се стараех да не вдигам шум. Вдъхвах смесените ни миризми: по дланите, по китките, по устните ми. При всяко свое движение подушвах как се излъчват от чаршафите. Заспах, обвита в мириса на своята възбуждаща тайна.

Трябва да изляза от тук. От тази къща, изпълнена единствено с нашите мълчания. От тази така голяма къща, в която — може да е абсурдно — се задушавам, както често го казвам и на Паоло. Може би съм чакала някой да дойде да ме спаси от мен самата и вероятно това е причината, поради която понякога мразя този човек. Ядосвам се и изпитвам почти неприязън спрямо него. Досега никога не съм писала за това, но съществуват моменти, в които ме дразни. Особено в началото, когато започнах да разбирам властта, която имаше над мен, и се чудех как може да ми е харесал така силно толкова бързо.

Причината, поради която понякога се чувствам зле, е, че не трябваше да ме спасява той. Не беше работа на този непознат. Моята цел беше друг мъж — мъж, който, както казва Карла, дори не забелязва, че вече съм си тръгнала от него.

Тази сутрин занесох дневника си в офиса, за да препрочета някои места.

Когато отидох в дома му след работа, ми хрумна, че за пръв път тези страници ще поемат от атмосферата, за която разказват. Докато се любехме, усещах как всяка целувка, всеки поглед, всяко докосване се печатат завинаги в белите страници.

Преди да отида при него, си купих нова рокля и бельо. От колата му изпратих есемес:

„Остави вратата отключена, приготви две чаши с червено вино и ме чакай в спалнята.“

Влязох, съблякох се в антрето, извадих всички покупки от чантата и се приготвих за него. Взех двете чаши с вино и се отправих към спалнята, където ме чакаше той. Когато ме видя, изражението на лицето му ме възнагради за старанието. Чудя се как може да спреш да желаеш такъв мъж.

— Не сваляй нищо, дори обувките… Остани така — промълви ми и започнахме да се любим на мига.

Виждах се отразена в огледалото и се харесвах, облечена с подаръците, които си бях направила, и със своите обувки на високи токчета. Когато съм с него, чувствам, че съм неустоима. После изпробвах нещо ново и беше по-лесно да го направя, отколкото да пиша за това сега. С първия си приятел вече бях пробвала веднъж, но ме заболя много силно още в началото и реших, че това не е за мен. Тогава си обещах, че ще опитам отново някой ден с бъдещия си съпруг. Ала Паоло никога не го поиска от мен. Ако трябва да бъда честна, той също не го поиска, направи го и толкова. Не се противопоставих, не казах нищо, получи се съвсем естествено. Страхувах се, че ако ме заболи, ще се наложи да го помоля да спре. Почувствах как през тялото ми преминава тръпка. Леката болка, която изпитах в началото, проправи път към едно напълно различно и съвсем ново удоволствие.

Понякога ми се случва да мисля за всички неща, които съм правила с него, и си казвам, че на моята възраст е смешно човек тепърва да опитва тези непознати страни на секса; трябвало е да го сторя по-рано, като момиче. След това обаче си казвам, че в крайна сметка на тази възраст те придобиват по-голямо значение, понеже ни помагат да осъзнаем собственото си „аз“, да осъзнаем нашия собствен живот.

Тази сутрин се събудих, радостно възбудена от мисълта, че ще прекарам цялата неделя с него, щастлива от това, че ще мога да се приготвя спокойно и да направя всичко, без да се притеснявам. Паоло има служебен ангажимент и аз му казах, че ще бъда целия ден с Федерика.

Закусих както обичам, като си мислех какво да облека, въпреки че още от предишната вечер вече определено имах идея. Докато изплаквах съдовете, ми се струваше, че възприемам всичко много по-осезаемо: водата, обливаща ръцете ми, дишането си, нещата, които докосвах. Пуснах музика и дойдох тук, в спалнята, за да избера как да се облека. Подредих на леглото всички възможни комбинации, като изключим бельото, което избрах още вчера. После напълних ваната, добавих парфюмирани соли и се изкъпах. Изплакнах хубаво косата си под душа, обвих я с хавлиена кърпа и намазах тялото си с крем. Обземаше ме възбуда, защото се подготвях с мисълта, че след малко ще бъда негова. Изсуших косата си и се облякох. В края на краищата избрах семпло облекло.