Фабио Воло - Първите утринни лъчи

— Не. Тоест да, случва ми се да мисля за него. Но знам, че няма да бъде правилно.

— Каква досада! Правилно — неправилно! Цял живот те слушам как повтаряш тези думи. Поне веднъж направи това, което ти идва отвътре. Не си ли любопитна да откриеш защо този мъж е успял да завладее ума ти само с един поглед?

— Разбира се, че съм любопитна, иначе нямаше да се кача по онези стълби, но ще си остане просто любопитство. Колкото и да съм очарована от него, все пак съм омъжена жена.

— Колко си скучна.

— Знам, но нямам намерение да изневерявам на Паоло.

— Виж, да изпиеш едно кафе с някого и да си поприказвате не е изневяра.

— Не се доверявам.

— Страхуваш се да не те изнасили ли?

— Стига си ми се смяла! Имах предвид, че не се доверявам на самата себе си.

— Това е още по-смешно. Знам, че ако отидеш у тях, ще направиш всичко възможно, за да не хлътнеш по него, ще се мъчиш да откриеш какви са му недостатъците. После, дори и да ти е допаднал, ще избягаш, точно както си сторила на стълбите, и ще се откажеш. Както винаги.

— Както винаги ли? Но аз никога не съм се отказвала от който и да е мъж заради Паоло.

— Не говоря за мъже, а по принцип. Обичаш да се отказваш, да се жертваш. Наясно си с това.

— Пак ли ще ми пееш същата песен?

Карла от години поддържа тезата, че използвам отказа като свой актив. Според нея аз правя жертви, за да може на свой ред човекът насреща да се чувства задължен към мен.

— Ако бях на твое място, в този етап от живота си щях да действам. Бих си позволила лукса да видя какво ще се случи. Винаги си вършила това, което останалите смятат за правилно. Позволи си грешка: дай си пространство за грешка и пространство за израстване.

— Какъв си образ… Но щом знам предварително, че е грешка, защо трябва да го правя?

— Грешката сама по себе си няма кой знае какво значение, има значение това какви ставаме след тази грешка, какво влияние ни оказва, как ни променя. Може да станеш една по-добра ти. Кой би могъл да го каже? Хайде, Елена, поне веднъж в живота си направи нещо, дори да няма смисъл.

— За какво ли пък може да ми послужи нещо, за което предварително знам, че е безсмислено?

— Не всичко, което правим в живота си, служи за нещо. Това е игра… Ти, когато играеше като дете, изпитваше ли нужда да знаеш за какво служи?

— Някои глупави постъпки може и да бъдат избегнати.

— Проблемът е, че ти все трябва да разбереш. Мислиш и премисляш, докато не развалиш всичко. Винаги е било по-важно да разбереш, отколкото да чувстваш.

— Да. Между другото, често дори не успявам да разбера.

— Поне веднъж направи нещо за себе си. Току-виж си открила, че има смисъл. И като момиче беше същата. Никога не съм те виждала обладана от съмнения или изпаднала в криза на идентичността. Преди още да научиш коя си, вече знаеше какво искаш. Все едно някой друг го бе избрал вместо теб.

По отношение на това беше напълно права. Винаги съм знаела какъв бих искала да бъде животът ми. Училището, университетът, мъжът, за когото да се омъжа… дори цветът на дивана. Никога не съм променяла представата, която съм имала за себе си.

— Поне веднъж си дай шанса да срещнеш различна част от теб самата, забрави за малко коя мислиш, че си. Виж какво ще стане.

Вярно е, никога не съм искала да разочаровам някого. А през този период от живота си имах чувството, че в крайна сметка това не е послужило за нищо.

— Да поиграем на една игра, Елена: ако в живота ти беше позволено всичко без никакви ограничения, какво би поискала в момента?

— Не знам, трябва да си помисля. А ти?

— Не става, първо ти. Аз после.

— Ако трябва да съм честна, в момента бих си пожелала нещата, които каза ти. Да се събудя някоя сутрин и да отсека „стига, сега е мой ред“, но после няма да знам какво да направя, защото няма да съм разбрала добре за какво се отнася това „стига“… Да, смей се, смей се колкото си щеш, ама е така.

— Не се смея, усмихвам се.

— Бих искала да опитам нещо ново, шеметно. Дори само веднъж.

— Какво би направила? При него ли ще отидеш?

— Не знам. Истината е, че онзи ден бях изключително развълнувана и недоумявам какво щеше да се случи, ако не се бях върнала назад. Но мисля, че е прекалено много за мен. Да кажем, че засега ще ми бъде достатъчно да имам цял един ден само за себе си, без ангажименти и задължения. И тогава ще направя такива неща, каквито другите не очакват от мен. Ще остана в леглото, вместо да се облека и да отида на работа, или ще се кача в колата си и ще отскоча до морето. Без да мисля. Имам огромно желание кожата ми да настръхне, но ме е страх от последствията. И спри да се смееш.